– Може да ти намерим стая тук – рече той.
Анагрет отново поклати глава.
– Той и без това вече мърмори, че се прибирам късно. Мисли, че излизам с момчета. Ако изобщо не се прибера, ще издаде майка ми.
– Той ли ти го каза?
– Той е лош човек. Дълго време мислех, че е добър, ала не е така. Сега само ме заплашва. Няма да спре, докато не получи всичко, което иска.
Друго странно усещане, този път не плач, а вълна на омраза бликна в Андреас.
– Може да го убия – каза той.
– Не това имах предвид, когато те помолих за помощ.
– Все нечий живот ще бъде провален – продължи той, следвайки логиката на омразата си. – Защо да не са неговият и моят? Аз и без това съм почти като в затвор. Храната там едва ли ще е по-лоша. Ще си чета книги на разноски на държавата. А ти ще можеш да учиш и да помогнеш на майка си да преодолее зависимостта си.
Тя изсумтя подигравателно.
– Чуден план. Да се опиташ да убиеш културист.
– Ясно е, че няма да го предизвикам в открит двубой.
Погледът ѝ показваше, че не ѝ се вярва той да говори сериозно. И това щеше да е вярно за всеки един миг в живота му досега. Насмешливостта беше негова втора природа. Само че когато ставаше дума за Анагрет, на Андреас му беше трудно да види смехотворната страна на нехайното унищожаване на живота на хората в Републиката. На път беше да се влюби в нея и не можеше да обуздае чувствата си, а нямаше как да ги превъплъти в действие, нямаше как да я накара да повярва, че може да му има доверие. Тя явно беше зърнала част от това изписано на лицето му, тъй като изражението ѝ се промени.
– Не бива да го правиш – рече тя тихо. – Той просто е извратен. Всички в семейството ми са извратени, всеки, до когото се докосна, е извратен, и аз съм извратена. Просто ми трябва помощ.
– Няма кой да ти помогне в тази страна.
– Не може да е така.
– Но е така.
Анагрет се взираше мълчаливо в пейките пред тях, в жалкото мъждиво осветено разпятие над олтара. Дишането ѝ беше накъсано и учестено.
– Няма да ми е мъчно за него, ако умре – каза накрая тя. – Но би трябвало да го направя аз, а аз не бих го сторила. Никога. Предпочитам да му стана любовница.
Като се замислеше, Андреас също не гореше от желание да убие Хорст. Можеше да си представи да оцелее в затвора, но етикетът „убиец“ не пасваше на образа, който си беше изградил за себе си. А този етикет щеше да го следва до края на живота му и Андреас нямаше да може да се харесва толкова, колкото се харесваше сега, а и другите също нямаше да го харесват. Нямаше нищо против да бъде Assibräuteaufreißer, сваляч на морално разложени девойки, този етикет беше смехотворен. Но не беше убиец.
– Е – рече Анагрет и се надигна. – Все пак ти благодаря за предложението. И за това, че ме изслуша, без да се задавиш от отвращение.
– Почакай – спря я той.
Беше му дошла друга идея: ако тя му помогнеше, можеше да не го хванат веднага, а дори и да го хванеха, красотата ѝ и любовта му щяха да бъдат част от стореното. Той нямаше да е обикновен убиец, а мъжът, разправил се с насилника на това невероятно момиче.
– Вярваш ли ми? – попита Андреас.
– Приятно ми е да си говоря с теб. Не мисля, че ще издадеш тайните ми.
Не това искаше да чуе. Думите ѝ го накараха да се срамува от мечтите си да я обучава в мазето.
– Не искам да ти бъда любовница – добави тя, – ако това ме питаш. Не искам на никого да бъда любовница.
– Ти си на петнайсет, аз съм на двайсет и седем. Не за това говоря.
– Сигурна съм, че си имаш своя история и тя е много интересна.
– Искаш ли да я чуеш?
– Не. Искам просто отново да бъда нормална.
– Това няма как да стане.
Изражението ѝ помръкна. Би било съвсем нормално да я прегърне и да я утеши, ала положението, в което се намираше Анагрет, беше всичко друго, но не и нормално. Той се чувстваше абсолютно безсилен, поредното ново усещане, което изобщо не му допадаше. Предполагаше, че сега тя ще си тръгне и никога повече няма да се върне. Но вместо това Анагрет си пое крепко дъх и без да го поглежда, попита:
– Как ще го направиш?
С тих, монотонен глас, все едно беше изпаднал в унес, той ѝ обясни плана си. Тя трябвало да престане да идва в църквата, да се прибере у дома и да излъже Хорст. Да му каже, че е ходила в църквата да остане насаме със себе си, да се помоли и да потърси Божието напътствие, и сега умът ѝ се бил прояснил. Вече била готова изцяло да му се отдаде, но не можела да го направи у дома, тъй като не било редно спрямо майка ѝ. Знаела по-хубаво, романтично място, безопасно място, където приятелите ѝ ходели през почивните дни да пият бира и да се натискат. Ако наистина я уважавал, щял да я заведе там.
– И ти знаеш някакво такова място, така ли?
– Да – кимна Андреас.