– Баща ти никога не е отсъствал толкова дълго.
– А след това, след раждането ми, си продължила да мърсуваш с онзи.
– В това няма нищо вярно – рече Катя. – Но едва ли има някакво значение, тъй като ти очевидно не си склонен да ми повярваш. Бих те помолила обаче да не ми държиш такъв тон.
Този укор, макар и лек, беше навярно първият по рода си. Цялата ѝ система на майчинско възпитание се крепеше на това, да не му налага ограничения.
– Защо тогава един добре образован мъж, когото никога не съм виждал – рече Андреас, – ще си прави труда да ме причаква край футболното игрище и ще ми разправя такива работи?
Лицето ѝ застина.
– Майко? Защо би го направил?
Тя премига и се съвзе.
– Не знам. Има всякакви ненормалници. Ако това е, което те е притеснявало...
Тя се намръщи.
– Да?
– Хрумна ми, че има и трета възможност. Може да постъпиш в психиатрията.
Андреас се разсмя.
– Шегуваш се, нали? Това ли е третата възможност?
– Може би твърде дълго не сме обръщали внимание на признаците, че се нуждаеш от помощ. Но сега вече не можем да си затваряме очите и още не е твърде късно да ти бъде помогнато. Да, точно така, да ти осигурим помощта, от която имаш нужда, може би е най-добрата от трите възможности.
– Твърдиш, че съм душевноболен, така ли?
– Не, нищо подобно. Не си душевноболен. Но си подложен на изключително емоционално напрежение. Преживял си някаква травма на футболното игрище, за която не си ни казал. А подобна травма може да забере и да гнояса.
– Да видиш ти.
Погледът ѝ се плъзна настрани към коридора.
– Помисли си, Андреас – рече тя. – В рода ни има подобни случаи. Опасявам се, че нещо може да се е предало и на теб.
– Като е прескочило едно поколение, разбира се.
– Това, което причини на мен и на баща ти, разбираемо ме изкара от равновесие. Смятам, че имам правото да полежа на пода в банята.
– Когато пак отидеш да си легнеш там, вземи си възглавница. Да не ти убива подът.
– Признавам, че и преди съм имала подобни пристъпи. Но това са просто пристъпи. Съжалявам, ако ти е било толкова трудно да живееш с тях. Не мисля, че те са в състояние да обяснят това, което ти ни причини.
– Значи, аз си имам мое, уникално душевно заболяване.
– Както и да е. – Катя се обърна, тръгваше си. – Моля те, помисли си хубаво. Според мен е добре, че проведохме този честен разговор.
Андреас едва се насили да потуши подтика си да хукне след нея и да разбие главата ѝ с първото, което му попадне подръка, и това определено не говореше добре за психическото му състояние. В крайна сметка той все пак успя да се овладее, което вече беше добър знак. Следващият му подтик – да изтича навън и да намери някое момиче, с което да скочи в кревата – беше не само напълно естествен и издаващ здрава психика, но и лесно осъществим. Вече разполагаше с непоклатимо доказателство за принадлежността си към берлинската бохема. Той натъпка малко дрехи и книги в един сак. През следващите седем години видя майка си само два пъти, случайно, отдалеч.
8 Страшно си разхвърлял! Съединените щати са упадъчни! Пръцна ли, или надушвам изгорели газове? Искаш ли още едно парче торта? Какво се върти в малката ти главичка? (Нем. и англ.) – Б. пр.
9 У. Шекспир, „Хамлет“, Действие V, Сцена II, прев. В. Петров. – Б. пр.
10 В. Шмол е източногермански писател на юношески и детективски романи, „Голи сред вълци“ е роман на Б. Апиц, „Шекспир, преразказан за малките читатели“ (нем.). – Б. пр.
11 Благородството задължава (фр.). – Б. пр.
12 У. Шекспир, „Хамлет“, Действие ІІІ, Сцена І, прев. В. Петров. – Б. пр.
13 Градски парк край едноименната спирка на метрото, недалеч от „Карл Маркс Алее“. – Б. пр.
14 Буквално от латински изразът означава: „със самото си възникване“, „със самата си поява“, „със самото си съществуване“. Преносно: „като логично следствие“, „като неизбежен резултат“. – Б. пр.
15 У. Шекспир, „Хамлет“, Действие І, Сцена ІІ, прев. В. Петров. – Б. пр.
16 Създадена от САЩ радиостанция, излъчваща новини и забавни предавания за територията на Източна Германия; дейността ѝ е прекратена през 1993 г.– Б. пр.
17 В оригинала първата част от стихотворението е на английски, а втората – на немски, като в английския текст има скрит акростих на немски, а в немския– на английски; в българския превод в първата част акростихът върви от горе надолу, а във втората – от долу нагоре. – Б. пр.
* * *
През цялата седмица не спря да вали, ту отслабваше, ту се изливаше порой и три нощи подред Андреас не успя да се наспи като хората, притесняваше се как ще се отрази дъждът на плановете им. Задремеше ли за няколко минути, сънуваше сънища, които в друг момент щяха да му се сторят смехотворно ясни в посланията си – необяснимо изчезващ труп и появата на подаващи се изпод леглото крака в мига, в който някакви хора влизат в стаята му – но предвид обстоятелствата те бяха истински кошмари, от онези, от които би се събудил с облекчение. Сега будуването беше по-тежко от кошмарите. Той постоянно обмисляше плюсовете и минусите на дъжда. Плюс: нямаше да има луна. Минус: дълбоки отпечатъци и следи от гуми. Плюс: лесно за копаене и хлъзгави стълби. Минус: хлъзгави стълби. Плюс: чистенето. Минус: кал... Притеснението беше като някакво животинче, не спираше да го гризе. Единственото, което му носеше известна утеха, беше мисълта, че Анагрет със сигурност страда повече и от него. Утехата да се чувства свързан с нея. Утехата на любовта, на смайващото откритие, че изживява страданието ѝ по-силно от своето, че се тревожи повече за нея, отколкото за себе си. Докато успяваше да задържи тази мисъл и да съществува в нея, можеше да продължи да диша.