– Прибрала си се в девет и половина, него го е нямало. Легнала си си, тъй като не ти е било добре...
– Казах ти вече, не е нужно да го преговаряме.
– Извинявай.
Тя пристъпи към вратата, като пътьом се бръсна в него, и излезе. После спря в тъмното.
– Значи, най-вероятно ще се видим след сто години...
– Анагрет...
Чуваше жвакането на стъпките ѝ в калта, виждаше отдалечаващия се черен силует. Никога досега не се беше чувствал толкова уморен. Но беше по-поносимо да довърши работата си, отколкото да мисли за нея. Като пестеше фенера и го включваше от време на време, той покри гроба с иглички, като отгоре разпиля от по-новите, постара се да заличи следите от стъпките и от колелото на количката и тук-там посипа от опадалата шума и окосената трева. Нямаше как да почисти обувките и ръкавите на якето от калта, ала беше твърде изтощен, за да се тревожи за това. Поне можеше да обуе чист панталон.
Дъждецът беше отстъпил място на по-топла мъгла, заради която изгревът на зората дойде някак ненадейно. Мъглата беше като по поръчка. Андреас огледа задния двор за следи от стъпки и от колелото на количката. Когато се върна до задното стълбище да махне телта, вече съвсем се беше съмнало. Кръвта по стъпалата беше повече, отколкото беше очаквал, но пък храстите край парапета не бяха чак толкова оповръщани. Сега сякаш виждаше всичко като през дълга тръба. На няколко пъти напълни лейката от чешмата навън, за да отмие кръвта.
Накрая надникна в кухнята, за да провери дали всичко си е на мястото. Единствената следа от престоя му тук беше мократа мивка, защото беше пил вода направо от чешмата. До вечерта щеше да изсъхне. Андреас заключи предната врата и се отправи пеша към „Рансдорф“. В осем и половина беше в стаята си в мазето на църквата. Докато сваляше якето си, установи, че портфейлът, часовникът и синджирчето на мъртвеца още са в джоба му, но в този момент да излезе отново, за да се отърве от тях, му се струваше също толкова непостижимо, колкото и да стигне Луната, едва намери сили да развърже калните си обувки. Просна се на леглото и зачака да дойде милицията.
18 У. Шекспир, „Хамлет“, Действие V, Сцена II, прев. В. Петров. – Б. пр.
19 „Тъй разумът прави ни пъзливци и руменият цвят на мъжеството посърва под отровното белило на многото мъдруване.“ – У. Шекспир, „Хамлет“, Действие III, Сцена I, прев. В. Петров. – Б. пр.
* * *
Тя обаче не дойде. Нито през деня, нито до края на седмицата, нито до края на годината, изобщо не дойде.
Защо я нямаше? Една от по-малко вероятните хипотези на Андреас беше, че с Анагрет са извършили идеалното престъпление. Напълно възможно беше родителите му да не са забелязали в какво е превърнал задния двор на вилата, само седмица по-късно беше паднал първият голям сняг. Но никой да не обърне внимание на ослепително красивото момиче във влака? Никой от съседите да не е видял как тя и Хорст вървят към гарата? Никой да не провери къде е ходила Анагрет седмици наред преди убийството? Да не си направят труда да я подложат на строг разпит и да я пречупят? Та тя беше на ръба, когато с Андреас се бяха разделили, и с перце да я бяха погалили, пак щяха да я пречупят.
Не толкова невероятно беше Щази да са разследвали майката и да са открили кражбите и зависимостта ѝ от наркотиците. Съвсем естествено беше от Държавна сигурност да проявят интерес към изчезналия си сътрудник. Ако майката беше попаднала в лапите на Щази, въпросът не беше дали ще си признае за убийството (или че е помогнала на Хорст да избяга на Запад, ако от Щази предпочетяха да отиграят ситуацията по този начин). Единственият въпрос беше на какви мъчения щяха да я подложат, докато тя подпише „самопризнанията си“.
Възможно беше и подозренията на Щази да паднат върху заварената дъщеря в Лайпциг. Или пък върху колегите на Хорст в електроцентралата, за които той беше писал доноси. Може би някой от тях вече беше в затвора заради изчезването му. Седмици наред след убийството Андреас всекидневно преглеждаше вестниците от първа до последна страница. Ако случаят беше поверен на милицията, във вестниците със сигурност щеше да излезе снимка на изчезналия. Такава снимка обаче не се беше появила. Единственото логично обяснение за това беше, че Щази не са допуснали милицията да поеме случая.
Ако беше така, следващата хипотеза на Андреас гласеше, че от Щази бързо са пречупили Анагрет, тя ги е завела във вилата и е станало ясно на кого е имотът. За да избегнат публичен скандал с председателя на Комитета, в Щази са приели сексуалното посегателство на Хорст за смекчаващо вината обстоятелство и само са наплашили Анагрет, за да си мълчи. А Андреас са оставили на мира, за да се измъчва от съмнения и да превърнат живота му в ад от тревоги и свръхпредпазливост.