– Какво ще кажеш? – попита игриво Катя.
Андреас нямаше избор. Той пристъпи в стаята и затвори вратата.
– Искаш да се прибера у дома, нали така?
– Това би означавало много за мен. Време е отново да тръгнеш нагоре, да се издигнеш. С твоите способности можеш да направиш докторантура за три години.
– Съгласен съм, хубаво би било да се издигна. Но първо трябва да направите нещо за мен.
Тя сви нацупено устни.
– Не ми е много приятно да се пазариш с мен.
– Не се притеснявай. Не ме интересува какво си правила. Наистина. За съвсем друго говоря.
Той гледаше как лицето ѝ се преобрази, едва доловима налудничава промяна в изражението, излязла наяве вътрешна борба, заблудата ѝ, че е любяща майка, недоволство от усилието, което се изисква от нея. Почти му стана жал за нея. Тя искаше всичко да става лесно и когато това не се случеше, нямаше нито силата, нито търпението да отстоява позицията си.
– Ще се прибера у дома – продължи Андреас, – но първо трябва да измъкнете моето досие от Държавна сигурност. Искам всичко, което имат за мен. Всички папки. Искам ги в ръцете си.
Катя се намръщи.
– Какво имат за теб?
– Компромати вероятно. Които няма да ми позволят да се издигна. И които ще хвърлят кал и по теб.
– Какво си направил? Нещо нередно ли си направил?
Въпросът ѝ му донесе невероятно облекчение. Очевидно Щази бяха преустановили разследването си, без да уведомят родителите му.
– По-добре да не знаеш – отговори той. – Просто ми набавете досието. Аз ще се погрижа за останалото.
– Сега всички искат досиетата си. Сътрудниците на службите в цялата страна треперят от страх и в Щази си дават сметка за това. Досиетата са тяхната застраховка.
– Да, но членовете на Централния комитет едва ли ги е страх толкова. В настоящия момент една молба да предадат досието ми сигурно ще е нещо съвсем нормално.
Тя се взря в лицето му уплашено.
– Какво си направил?
– Сигурен съм, че ти би се гордяла с мен, ако го узнаеше. Но за другите може и да не изглежда така.
– Може да помоля баща ти – въздъхна Катя. – Той едва се съвзе след предишното ти провинение. Сега може би не е най-подходящият момент да му сервирам ново.
– Не ме ли обичаш, майко?
Хваната натясно от въпроса, тя се съгласи да му помогне. На раздяла и на двамата им се стори необходимо да се прегърнат, колко странна беше прегръдката им, какво отвратително извращение. Майка му, която не беше способна на истинска любов, се преструваше, че го обича, а Андреас, който наистина я обичаше, се възползваше от престорената ѝ любов. Той намери спасение в онова кътче в ума си, където беше скрита чистата му любов към Анагрет.
Мина седмица, след това втора. Коледа дойде и отмина, а майка му така и не се обади. Възможно ли беше да е получила досието му и да го е прочела? Дали не се беше отказала от желанието си да се съберат отново? Веднъж вече беше решила, че може да живее без него.
В предпоследния ден от годината Андреас я потърси по телефона.
– Днес е последният работен ден на баща ти – каза тя.
– Да, и това малко ме притеснява – отвърна той. – Като обикновен гражданин няма да има кой знае какви лостове за влияние.
Катя не отговори.
– Майко? Има ли от какво да се притеснявам?
– Имам чувството, че ме изнудваш, Андреас. Че се възползваш от желанието ми да се помирим.
– Помоли ли го, или не си?
– Чакам подходящия момент. Той е ужасно потиснат. Може би е по-добре ти сам да поговориш с него.
– След като вече няма за кога?
– Ще ми кажеш ли какво има в досието ти? Едва ли е чак толкова лошо.
– Не си си мръднала пръста три седмици!
– Не ми крещи, моля те. Не забравяй, че имаш и други роднини.
– Маркус няма нищо общо с операциите вътре в страната.
– Но името му носи тежест. Семейството ти все още разполага с голямо влияние в тази кочина. А и баща ти все още е в Централния комитет.
– В такъв случай поговори с него, моля те.
– Първо искам да разбера какво криеш.
Ако беше сигурен, че това ще му помогне, той с радост щеше да ѝ разкаже всичко, но шестото му чувство му подсказваше да си замълчи и най-вече за нищо на света да не споменава за Анагрет. Затова Андреас отговори:
– Някой ден ще се прочуя, майко. – Това не му беше хрумвало до този момент, но той веднага осъзна истината в думите си, имаше всички дадености да стане известен. – Ще се издигна и ще се прославя, и ти ще се радваш, че си ми майка. Но ако не ми осигуриш досието, ще се прочуя с друго. Което на теб няма да ти хареса.