– Ако огладнея, после пак ще я претопля.
– Как си?
– Здравословно съм добре. Поостарял, както виждаш.
– Изглеждаш чудесно.
Баща му се настани в стола, без да отговори. Не беше от хората, които гледат събеседниците си в очите.
– Не си пуснал новините – отбеляза Андреас.
– От няколко месеца насам изгубих всякакъв интерес към новините.
– В момента щурмуват централата на Щази. Хиляди хора. Вече са в главната сграда.
В отговор баща му само кимна, сякаш потвърждаваше думите му.
– Ти си добър човек – каза Андреас. – Съжалявам, че ти създавах главоболия. Проблемът ми не беше с теб.
– Всяко общество си има правила – отвърна баща му. – Човек или се придържа към тях, или...
– Уважавам решението ти да се придържаш към правилата. Не съм тук да те обвинявам. Дошъл съм да те помоля за услуга.
Баща му кимна отново. Долу на „Карл Маркс Алее“ бибиткаха коли, хората празнуваха.
– Майка каза ли ти, че имам нужда от помощ?
Лицето на баща му помръкна.
– Досието на майка ти е доста дебело.
Тези думи, изречени някак ни в клин, ни в ръкав, сепнаха Андреас, той не знаеше какво да отговори.
– Тя често постъпваше необмислено – продължи баща му. – Никога не е изменяла на социалистическите си убеждения и на страната, но има няколко неловки случая... Всъщност доста на брой. Подозирам, че си в течение на това.
– Хубаво е, че го чувам от теб.
Баща му размърда пръсти, сякаш отхвърляше казаното от него.
– В един период имахме известни трудности с контрола и управлението на Министерството на държавната сигурност. Благодарение на братовчед ми, както и на това, че отговарях за бюджета, аз никога не съм имал проблеми в отношенията си с Министерството. То се радваше на значителна автономия, а за да поддържаш добри отношения, трябва не само да получаваш, а и да даваш. Много пъти съм молил за услуги, но сега не мога да предложа кой знае какво в замяна. Опасявам се, че с искането си да ми предадат досието на майка ти, напълно изчерпах благоразположението, на което се радвах. Тя все още има много години професионален живот пред себе си и за нея беше важно да не излязат на бял свят доказателства за предишното ѝ поведение.
Колкото и голяма да беше омразата на Андреас към Катя, сега тя пламна два пъти по-силно.
– Момент – обади се той. – Значи, знаеш защо съм дошъл, така ли?
– Тя ми спомена – отвърна баща му, без да го поглежда в очите.
– Но на нея не ѝ е пукало за мен. Интересувала се е единствено да предпази себе си.
– Тя се застъпи и за теб, след като получи своето досие.
– Като първо се е погрижила за себе си!
– Тя е моя жена. Разбираемо е.
– А аз не съм ти истински син.
Баща му се размърда смутено.
– Строго погледнато, е така.
– Значи, съм прецакан. Тя ме е прецакала!
– Ти сам избра да не спазваш правилата на обществото и като че ли не съжаляваш за това. Когато майка ти дойде на себе си, тя се разкайва за стореното в безпаметно състояние.
– С други думи, нищо не можеш да направиш за мен.
– Не виждам смисъл да си правя труда да ходя до кладенец, който вече е пресъхнал.
– Знаеш ли защо това е от такова значение за мен?
Баща му сви рамене.
– Мога само да предполагам, предвид досегашното ти поведение. Но конкретната причина не я знам.
– Тогава ще ти я кажа – рече Андреас.
Яд го беше, че е чакал пет седмици майка му да го спаси, доверчивото четиригодишно момченце никога ли нямаше да порасне? Сега му оставаха само две възможности, или да напусне страната, или да се довери на мъжа, който не му беше истински баща, затова той му разказа всичко. Разказа го с много преувеличения и извъртания, внимателно поднесе историята си като приказка за спазвалата правилата добра джудистка и социалистка, която въпреки това е била изнасилена от закриляния от Щази чер злодей. Подчерта своя катарзис, похвали се с успехите си с безпризорните младежи, с постиженията си в служба на обществото, с отказа си да общува с дисиденти, с други думи, обясни как в мазето на църквата се е опитал да се превърне в достоен син на баща си. Приписа бунтовните си стихотворения на тъжното обстоятелство, че майка му е психичноболна. Заяви, че сега дълбоко се разкайва за стореното.
След като Андреас приключи, баща му дълго мълча. От време на време от улицата отново долиташе бибиткане, изстиналата кървавица чернееше.
– И къде е станало... това? – попита баща му.
– Няма значение. На безопасно място извън града. По-добре да не знаеш.
– Трябвало е да се обърнеш към Щази. Те щяха да накажат строго виновника.
– Тя отказа. Цял живот беше следвала правилата. Искаше единствено добър живот в това общество, без да го променя. И аз се опитах точно това да ѝ осигуря.