– Спри! – извика един от суетящия се екип. – Повтори пак.
Той повтори. Импровизираше, но колкото повече говореше и го записваха, толкова по-малка ставаше опасността пазачите зад него да го сграбчат. Това беше първият му миг медийна слава, първият от многото последвали. Целият предобед прекара на „Норманенщрасе“, даваше интервюта и говореше пред събралите се зяпачи, настояваше да пуснат слънцето да огрее гноясалата рана на Щази. Когато членовете на Гражданския комитет излязоха от сградата, нямаха друг избор, освен да го приветстват като поддръжник на своята кауза, тъй като Андреас вече им беше откраднал вниманието на медиите.
Найлоновата торбичка с досиетата беше уловена в хиляди кадри този ден. Тя беше затъкната здраво под мишницата му, когато късно следобеда той тичешком се прибра в мазето на църквата. Беше почти свободен. Единствената му тревога сега беше заровеният на неподходящо място труп, беше на косъм от спечелването на Анагрет, либидото му се беше върнало. Дори не погледна папките, направо ги пъхна под дюшека и отново изскочи навън. В състояние на налудничава възбуда и приповдигнатост прекоси старата граница на „Фридрихщрасе“ и се отправи към „Курфюрстендам“, където срещна добрия американец Том Аберант.
20 Гюнтер Шабовски (1929–2015), член на ЦК на ГЕСП, който на 9 ноември 1989 г., в предавана по телевизията пресконференция, в отговор на журналистически въпрос кога ще бъдат премахнати ограниченията за пътуване на източногерманските граждани в чужбина, отговаря: „Незабавно“, и това дава тласък на протестиращите по улиците да започнат да събарят Стената. – Б. пр.
21 Щази вън! (Нем.) – Б. пр.
Обременяващи разкрития
Обикновено Лейла чакаше командировките с нетърпение. В никой друг момент не се чувстваше по-пълноценен професионалист и не разполагаше с по-основателно оправдание да изклинчи от болногледаческите си задължения в Денвър, както когато се затвореше в някоя хотелска стая с кутия зелен чай на пакетчета, анонимна безжична връзка с интернет, химикалките си в два цвята и запасите си от ативан. Само че още с кацането на самолета в Амарило тя усети, че нещо не е наред. Сякаш изобщо не ѝ се искаше да бъде в Амарило. Дребните икономисвания на време, които свидетелстваха за опита ѝ и ѝ носеха голямо задоволство – светкавичното потегляне от паркинга на компанията за коли под наем заради картата ѝ на привилегирован клиент, намирането на най-краткия път до малката къща на Джанел Флейнър, бързината, с която спечели доверието на Джанел и я предразположи да се разприказва – този път не ѝ бяха приятни. Късно следобеда Лейла се отби в магазина на бензиностанция „Тут ен Тотъм“ и си купи салата „Цезар“ в пластмасова кутия. В хотелската стая, в която някой от предишните обитатели беше пушил, докато махаше капака на чашката със заливката, я бодна мисълта, че пласментът на този продукт е прицелен точно в нейната демографска група: неомъжени жени над петдесетгодишна възраст, търсещи здравословна храна. Мина ѝ през ума, че това, което изпитваше, не е обикновена самота. Искаше ѝ се да беше взела със себе си Пип Тайлър, новата стажантка в Отдела за разследвания.
С усещане за буца в гърлото, за което единственият лек беше работата, след вечеря Лейла се отправи към бившата приятелка на Коуди Флейнър. Остави лампата в стаята да свети и закачи на вратата табела да не я безпокоят. Небето беше ясно и тук-там мъждукаха бледи звезди, придаващите им смисъл съзвездия бяха замъглени от светлинното и праховото замърсяване. Сушата в Панхендъл22 продължаваше вече пета година и сигурно скоро щеше да бъде издигната в ранг на постоянна промяна в климата. Вместо априлско снеготопене, прахоляк.
Докато караше, Лейла включи телефона към радиото на колата и с известно смущение изслуша разговора си с бившата съпруга на Коуди Флейнър. Смяташе се за добър, състрадателен човек, но при прослушването на записа долавяше как е манипулирала събеседничката си.
–Хелу... Каква е тази фамилия?
– Ливанска... Християнска. Израснала съм в Сан Антонио.
– И на мен ми се стори, че долавям тексаски акцент.
Само че Лейла отдавна не говореше с тексаски акцент, освен когато си имаше работа с тексасци.
–Да ме прощаваш, Лейла, ама не ми приличаш на жена, която греши в преценката си.
– Ха! Вгледай се по-внимателно.