– Значи, знаеш какво е да те мамят.
– Прекрасно знам какво е да си нещастен в брака.
– В това отношение ние, жените, наистина сме сестри. Телефонът ти достатъчно близо ли е?
– Не е задължително да го използваме...
– Не, не, искам да говоря. Крайно време е някой да ме изслуша, вече започвах да си мисля, че на никого не му пука. Нямам нищо против да ме изтипосаш в интернет как казвам: „Коуди Флейнър е негодник, лъжец и тъпанар“.
– Разбрах, че е станал редовен в баптистката църква.
– Коуди ли? Глупости! Той си е поставил за цел да прави точно обратното на това, което пише в десетте Божи заповеди. Знам от сигурен източник, че сега ходи с една деветнайсетгодишна от църквата. Записал се е там само защото баща му го е накарал.
– Разкажи ми нещо повече за онзи случай.
– Е, ти знаеш. Иначе нямаше да ме питаш. Хванали са го в издънка. Можел е да подпали Трета световна война, като е закарал онова чудо у дома със скъпоценния си „Рам“23. И дори не го уволниха от завода! Уволниха шефа му, а на Коуди му се размина с „преместване на друга длъжност“. Колко е хубаво баща ти да е голяма клечка, нали? Но мен ако ме питаш, свалям шапка на стария. За първи път, откакто Коуди ни заряза, започнах да получавам издръжка.
– Започнал е да плаща издръжка за децата?
– Засега. Ще видим колко ще издържи да се прави на праведен. Докато малката му приятелка в църквата не се угои съвсем, сигурно.
– Как се казва тя?
– Дебела Крава.
– А на шофьорската ѝ книжка какво пише?
– Марли Коупленд. Предполагам, си мислиш, че е много грозно, дето продължавам да се ровя какви ги върши той.
– Не, напълно те разбирам. Той е бащата на децата ти.
– Но момичето няма да говори с теб, не се и надявай. Освен ако Коуди не се съгласи.
При пътуването на изток по булевард „Амарило“ се минаваше в бърза последователност покрай затвора със строг режим „Клемънтс“, месопреработващо предприятие на „Маккаскил“ и завода за ядрени оръжия „Пантекс“, три огромни комплекса, които не се различаваха особено един от друг, даже по-скоро си приличаха по бруталната си практичност и осветлението с натриеви лампи. В огледалото се виждаха евангелистки църкви, избирателните райони на „Чаеното парти“, заведения от веригата „Уотабъргър“. Напред – кладенци за нефт и газ, сонди за фракинг, обезлесени хълмове, краварници, унищожен водоносен слой. Във всяко едно отношение Амарило беше свидетелство за първенството на страната в надпреварата по бабаитлък: първа по брой затворници, първа по консумация на месо, първа по брой стратегически бойни глави, първа по въглеродни емисии на глава от населението, първа на опашката за Възнесение. Колкото и да не им беше приятно на либералите в Америка, Амарило показваше как останалият свят възприема родината им.
На Лейла обаче тук ѝ харесваше. Тя идваше от сините райони на Тексас и от времена, когато тези райони бяха по-големи, но въпреки това обичаше целия щат, не само Сан Антонио, меките заради Залива зими и ослепително зелените мескити през пролетта, а и бодящата очите грозота на червените области24. Приемането на грозотата, настървеното производство на още грозота, способността на тексаската гордост да види красотата в тази грозота. И невероятната галантност на шофьорите, запазилата се обособеност на старата република, увереността, че тя представлява блестящ пример за цялата страна. Тексасците гледаха отвисоко, с някакво благосклонно снизхождение на другите четиресет и осем щата.
–Филиша е от онези жени, които само като разтърсят златистите си къдрици, и мъжете обезумяват. Нали знаеш израза „само за едно я бива“? Нея я бива само да разтърсва къдрици. Тръс-тръс-тръс. А Коуди е по-тъп и от галош. Галошът знае, че е тъп, докато Коуди и това не знае. Макар че аз съм най-тъпата, задето се ожених за него.
– И след като Коуди е бил „преместен“, Филиша Бабкок го е напуснала?
– Старият господин Флейнър го накара да скъсат. Това беше част от договорката им, за да запази Коуди работата си в завода. Филиша го вкарваше в беля след беля. Не стига, че разби семейството му, а замалко да го уволнят заради нея.
На бившите съпруги винаги можеше да се разчита да се разприказват. Бившата госпожа Флейнър, боядисана червенокоска с хлътнали бузи, придаващи ѝ срамежлив, плах вид, беше приготвила кейк за Лейла и я държа в плен в кухнята, докато децата не се прибраха от училище.
Уговарянето на среща с Филиша Бабкок беше по-трудно. След раздялата с Флейнър, Филиша сe беше хванала с някакъв темерут, който приемаше обажданията на единствения телефонен номер, вписан на нейно име. И при трите обаждания на Лейла той беше отговорил с краткото: „Не те познавам, тъй че, чао“. (Дори и в него имаше тексаска галантност, можеше да я среже много по-грубо.) Освен това Филиша – поредният признак за наличието на темерутест приятел – беше изчезнала от социалните мрежи. Пип Тайлър обаче много я биваше в изравянето на информация. По досадния метод на пробата и грешката тя беше открила новото работно място на Филиша: заведение за сандвичи в Пампа.