Две седмици преди да замине за Амарило, в мъртвия период в осем вечерта във вторник, Лейла се беше обадила в заведението и се беше свързала с Филиша. Попита я дали е съгласна да поговорят за Коуди Флейнър и случилото се на Четвърти юли.
– По-скоро не – отвърна Филиша, което беше окуражително. Единственото, което със сигурност означаваше отказ, беше: „Върви на майната си!“. – Ако бяхте от „Фокс“, може би, но вие не сте, така че...
Лейла обясни, че работи за „Денвър Индипендънт“, журналистическо издание с идеална цел. Спомена, че си сътрудничат с много национални вестници и предавания, включително „Шейсет минути“, в разработването на големи теми.
– Аз не гледам „Шейсет минути“ – отвърна Филиша.
– Какво ще кажеш да се отбия в заведението някоя вечер в работен ден? Никой няма да разбере, че сме говорили. Просто искам да съм сигурна, че информацията ми е вярна. Не е задължително да те цитирам.
– Не ми харесва това, че знаете къде работя. А и на приятеля ми не му е приятно да обсъждам лични въпроси с хора, които той не познава.
– Естествено. Приемам го. Не бих искала да те забъркам в неприятности.
– Зная, че е тъпо. Няма да хукна с вас, нали?
– Но правилата са си правила.
– Така е. Той и сега може да е отсреща и да се чуди с кого говоря по телефона. Няма да му е за първи път.
– В такъв случай да не те задържам. Но ще мина някой вторник, по това време долу-горе.
– Как се казваше вашето списание?
– „Денвър Индипендънт“. Но сме само в интернет, не излизаме на хартия.
– Не знам... Някой трябва да разкаже за щуротиите, които стават в завода. Но първо трябва да помисля за себе си. Така че по-скоро, не.
– Ще мина някоя вечер. И тогава ще решиш какво ще правиш. Става ли?
– Нямам нищо против вас. Просто положението е такова, че...
Лейла беше видяла за първи път Филиша Бабкок на снимките от купона за Четвърти юли, които Коуди Флейнър беше качил на страницата си във фейсбук миналото лято. Филиша беше по бански в цветовете на американското знаме и с бира в ръка. Тялото ѝ като че ли беше на косъм – косъмът в случая бяха здравословната храна и редовните упражнения – от идеалната форма, ала лицето и косата ѝ бяха на път да потвърдят едно злорадо правило на Лейла: годините не се отразяват добре на блондинките. (За Лейла средната възраст беше „отмъщението на брюнетките“.) Като цяло на снимките Филиша беше на преден план и в общи линии на фокус, но в един от кадрите автофокусът на фотоапарата нещо се беше объркал и ясно се виждаше, че голямото нещо в паркирания на алеята пикап на Флейнър на заден план е термоядрена бойна глава В61. На една по-замъглена снимка Филиша беше яхнала бойната глава и позираше как ближе върха ѝ.
Лейла беше в командировка във Вашингтон, когато Пип Тайлър се беше явила на събеседването за стаж в Денвър, ала за него бързо се беше разчуло. За да покаже по какви репортажи би искала да работи, Пип беше донесла снимките на Флейнър, разпечатани от компютър, и шефът на Разследващия отдел на „Денвър Индипендънт“ я беше попитал откъде се е сдобила с тях. Тя беше обяснила, че има приятели сред активистите за ядрено разоръжаване в Оукланд, които пък имали приятели хакери с достъп до софтуер за разпознаване на предмети и (незаконно) до вътрешната мрежа на фейсбук. Вече била станала приятелка с Коуди Флейнър чрез някакъв познат от активистите за разоръжаване, който се бил сприятелил с него под фалшива самоличност. В отговор на въпроса си за снимките с бойната глава, които отдавна били изтрити от страницата на Флейнър във фейсбук, Пип получила отговор от едно изречение: „Не е истинска, сладурче“. Донесените от нея материали, както и препоръките ѝ бяха чудесни и шефът на Разследващия отдел я беше наел на мига.
Седмица по-късно, веднага след като кацна полетът ѝ от Вашингтон, Лейла беше отишла в кабинета на Том Аберант, създателя и главен редактор на „Денвър Индипендънт“. За никого в редакцията не беше тайна, че тя и Том са заедно от повече от десетилетие, но на работното място двамата се държаха строго професионално. Всъщност Лейла искаше само да го извести, че се е върнала. Но докато се приближаваше към отворената врата на кабинета на Том, тя долови, че нещо не е наред.