Вътре с гръб към вратата седеше момиче с дълга лъскава коса. Лейла ясно усети, че Том е на тръни, а по принцип той не се плашеше от нищо. Лейла я беше страх от смъртта, него – не. Не го плашеха нито заплахите за дела и съдебни възбрани, нито финансовата мощ на корпорациите и уволняването на служители. Той беше непоклатимата опора на Лейла. Но бързото му надигане от стола, още преди тя да е прекрачила прага, несъмнено издаваше смущение. Необичайно беше и несръчното представяне.
– Пип – Лейла, Лейла – Пип.
Момичето имаше смайващо тъмен загар. Том устремено заобиколи бюрото и подкара двете жени една към друга, все едно бяха овце, като едновременно с това ги насочи към вратата, сякаш нямаше търпение да се отърве от Пип. Или пък искаше да подчертае, че не се е опитвал да я скрие от Лейла. Лицето на момичето беше открито, дружелюбно и далеч не заплашително красиво, но и самата Пип изглеждаше смутена.
– Пип е изровила още важни неща за Амарило – рече Том. – Знам, че си претрупана, но си мислех да я прехвърля да поработи с теб.
Лейла свъси вежди въпросително, ала той бързо извърна поглед.
– Тази седмица съм доста заета – отговори тя ведро, – все пак ще се радвам да помогна с каквото мога.
Том ги избута в коридора, уверявайки Пип:
– Лейла е най-добрата. Ще си в опитни ръце.
После погледна Лейла.
– Стига да нямаш нищо против?
– Нямам.
– Чудесно.
Той се завъртя и затръшна вратата на кабинета. А обикновено тя винаги стоеше отворена. След няколко минути Том дойде до бюрото на Лейла да разменят няколкото думи, заради които тя всъщност беше минала през кабинета му. Лейла знаеше, че не бива да го пита дали е добре, тъй като тя мразеше този въпрос и беше обучила Том никога да не го задава; „Ако някога не съм добре, ще ти кажа, става ли?“. Само че не успя да се сдържи.
– Всичко е наред – отвърна той.
Очите му бяха скрити от отблясъците, които лампичките на окачения таван хвърляха върху очилата му с метални рамки. Очилата бяха кошмарно седемдесетарски и напълно в тон с навика му да подстригва почти до кожа остатъка от косата си; освен от всичко останало, той не се боеше и от чуждото мнение за външния си вид.
– Струва ми се, че тя ще направи фурор.
„Тя“. Сякаш въпросът на Лейла се беше отнасял за Пип.
– И кой от моите репортажи да зарежа?
– Ти прецени – отвърна Том. – Според нея никой друг не знае за случая, но няма как да сме сигурни. Не искам да ни изпреварят.
– „Код „Счупена стрела“ ІІ. Доста добър удар за стажантка.
Той се засмя.
– „Код „Счупена стрела“ ли? Не „Доктор Стрейнджлав“, а „Код „Счупена стрела“? Това ли ти е асоциацията?
Том се засмя отново, беше се посъвзел.
– Мисълта ми е, че много хубаво не е на хубаво.
– Тя е от Калифорния.
– На това ли се дължи загарът?
– Заливът на Сан Франциско – кимна той. – Там е като с грипните вируси, които идват от Китай – прасета, хора и кокошки живеят под един покрив. Такава история може да изскочи само от Залива. Гениални хакери и поддръжници на „Окупирай“, събрани на едно място.
– Има логика. Интересно защо е дошла при нас. С такава история щяха да я вземат навсякъде. В „Пропублика“. „Калифорния Уоч“. „Центъра за разследваща журналистика“.
– Доколкото разбрах, дошла е тук заради гаджето си.
– Петдесет години феминизъм, а жените продължават да следват мъжете.
– Точно ти си човекът, който може да ѝ избие тези глупости от главата. Стига наистина да нямаш нищо против.
– Наистина нямам.
– Колко му е да се добави още някой в списъка на обгрижваните от Лейла?
– Абсолютно си прав. Поредният в списъка.
Ето така Том беше натресъл Пип на Лейла. Дали не се опитваше да се имунизира, като прикрепяше момичето към нея? Пип определено не беше най-привлекателната стажантка, работила в „Денвър Индипендънт“, а Том често беше изтъквал – с тона, с който заявяваше непоклатими факти – че неговият тип е типът на Лейла (дребна, плоска, ливанка). Какво в Пип беше наложило имунизацията? След дълго мислене на Лейла ѝ просветна, че навярно момичето е предишният тип на Том, типът на бившата му съпруга. И не беше съвсем вярно, че той не се бои от нищо. Всичко, което му напомняше за бившата му съпруга, го притесняваше. Дори и да го видеше в някое предаване, той настръхваше и започваше да крещи по телевизора. Така че щом си даде сметка, че като поема отговорността за Пип, тя всъщност му прави услуга, Лейла захвърли задръжките и взе момичето под крилото си.
–Коуди говорил ли е за охраната на периметъра, докато бяхте женени? Ти изненада ли се, че е отнесъл в дома си ядрена бойна глава?