Най-големият риск в работата на Лейла бяха източниците, които искаха да ѝ бъдат приятели. Светът беше пренаселен с бъбривци, а слушатели не достигаха, много от събеседниците ѝ оставяха впечатлението, че тя е първият човек, който ги изслушва. Лейла с лекота прелъстяваше „аматьорите“ – източниците, които ѝ трябваха само за даден репортаж – като приемаше точно този облик, който те очакваха от нея. (Тя се нагаждаше и спрямо очакванията на „професионалистите“, държавните служители, помощниците на конгресмени, но те я използваха така, както тя използваше тях.) Мнозина от колегите ѝ, дори и тези, които харесваше, грубо отрязваха източниците си и прекъсваха всякакви отношения с тях, като следваха принципа на случайните свалки, че ако не възнамеряваш отново да преспиш с някого, най-добре е повече изобщо да не му се обаждаш. В журналистиката, както и в секса, Лейла беше от тези, които винаги се обаждат отново. Единственият начин, по който можеше от етична гледна точка да преглътне прелъстяването на източниците си, беше в някакво отношение наистина да бъде такава, на каквато се правеше. И затова се чувстваше длъжна да отговаря на обажданията, писмата и дори на коледните картички на източниците си, след като приключеше с тях. Все още получаваше писма от Тед Казински, така наречения Юнабомбър, макар да бяха минали повече от десет години от състрадателния ѝ материал за съдебните му неволи. На Казински му бяха отказали да се защитава сам на процеса и на практика му бяха отнели възможността да изложи публично радикалните си възгледи за правителството на САЩ под претекста, че е невменяем. А какво беше доказателството за невменяемост? Убеждението му, че американското правителство е плод на заговор, запушващ устата на инакомислещите. Само някой луд би вярвал в това! Юнабомбър страшно беше харесал Лейла.
Докато тя седеше на изцапания с кетчуп под и се мъчеше да не обръща внимание на мексиканската музика, Филиша ѝ довери, че Коуди Флейнър е пълен перко и въздух под налягане, нямала търпение да се отърве от него. Била му „вързала“ само заради хубавия му задник, кротките очи и дългите мигли. Но Господ ѝ бил свидетел, че изобщо не искала той да напуска съпругата и децата си. И след като Коуди я изненадал с този си ход, нямало как, поне за известно време, да го зареже. Искала само малко да се позабавлява, а вместо това разрушавала живота на хората. И именно заради угризенията на съвестта си останала да живее при Коуди още шест месеца.
– Останала си при него, защото си се чувствала виновна, така ли? – попита Лейла.
– Нещо такова. А и заради безплатното жилище и липсата на други възможности.
– Знаеш ли, и аз направих същото, като бях колкото теб. Разбих един брак.
– Щом може да бъде разбит, значи, трябва да бъде разбит.
– Има различни школи по този въпрос.
– И колко време изкара с онзи след това? Не се ли чувстваше виновна?
– Там е работата – усмихна се Лейла, – че още съм женена за него.
– Е, щастлив край.
– Но определено се чувствах виновна.
– Знаеш ли, струваш ми се свястна. За първи път виждам журналистка на живо. Очаквах нещо друго.
„Това е, защото съм адски добра да предразполагам хората“, помисли си Лейла.
Филиша прекъсна разказа си, за да обслужи една кола с юноши, и след това се развика на колегите си:
– Хей, пичове, no quiero la musica. Menos loud-o, por favor?25
Коуди бил убеден, че с него Филиша е ударила джакпота, но тя не била на същото мнение. И колкото повече той се напъвал да я впечатли, толкова по-малко се впечатлявала тя. Сбил се в един бар, за да ѝ покаже колко издържа на бой. Онази маймуна, жена му, не успяла да наложи запор над заплатата му заради неплащането на издръжка за децата – федералните навсякъде си пъхат гагата, ама иначе нищо не чакай от тях – и той отрупал Филиша с дрънкулки и какво ли още не, включително чисто нов айпад. Цялата идея зад изненадата му за Четвърти юли била да я впечатли. Коуди бил в оръжейния завод и работата му там била една от най-скучните. Постоянно дрънкал за „променлива мощност на взрива“, „килотонаж“ и „разбиващи бункери“ бомби, като се правел, че лично той е отговорен за опазването на страната. На нея накрая ѝ писнало и му казала истината в очите, а именно, че от него нищо не зависи и че неговите бомби, които той най-вероятно е виждал само на картинка, не могат да я впечатлят. Коуди се засегнал, естествено, но не ѝ пукало. Приятелят му Кайл, който живеел в Пампа, вече бил започнал да ѝ мята многозначителни погледи.
Вечерта на трети юли Филиша се прибрала късно у дома след разпивка с приятелките си и заварила Коуди да я чака отвън. Казал ѝ, че ѝ е приготвил подарък. Завел я отзад, където върху едно одеяло лежало нещо голямо и цилиндрично. Коуди заявил, че това е термоядрена бойна глава В61, да я видел сега какво ще му каже.