Какво можела да му каже, била се разтреперила от страх.
Коуди рекъл:
– Хайде, пипни я. Съблечи се и легни отгоре ѝ, а после ще те опъна така, както никой досега не те е опъвал.
Тя заувъртала, не искала да си лепне някаква радиация или друга подобна гадост.
Коуди я успокоил, че няма никаква опасност. Накарал я да докосне бомбата и ѝ обяснил за системата за безопасност и устройствата за активиране. Обичайните самохвалства, говорел неща, от които си нямал понятие, само че този път на одеялото в задния двор лежала истинска термоядрена бойна глава.
– И аз мога да я активирам – рекъл той.
– Не можеш – възразила Филиша.
– Има начин, ако знаеш кодовете, а аз ги знам. Мога да изтрия Амарило от картата за нула време. Бам!
Филиша го попитала за какво му е да изтрива Амарило от картата. Хем не ѝ се вярвало, хем ѝ се струвало, че все пак може да е истина.
– За да видиш колко те обичам – отвърнал Коуди.
Тя отговорила, че не вижда връзка между любовта му към нея и унищожаването на Амарило. Мислела си, че едва ли не с тези думи, с мотаенето спасява десетки хиляди невинни хора в Амарило, а заедно с тях и собствената си кожа. С едно ухо се заслушвала за полицейски сирени.
Коуди я уверил, че няма да го направи. Просто искал Филиша да знае, че той може да го направи. Той, Коуди Флейнър. Искал тя да усети каква мощ държи в ръцете си. Искал да се съблече гола, да прегърне бомбата и да вирне сладкото си дупенце пред него. Не ѝ ли се искало и на нея, като знаела каква ужасяваща мощ се крие в бомбата?
Всъщност погледнато по този начин, наистина ѝ се искало. Тя отстъпила и направила каквото ѝ казал, не се били забавлявали толкова, откакто той я изненадал и напуснал жена си. Да си тъй близо до нещо, което може да причини толкова смърт и разрушения, да долепиш потната си кожа о хладния кожух на ядрената бойна глава, да си представяш как облак във формата на гъба захлупва целия град, докато тръпнеш в екстаз. Било страхотно, не можела да отрече.
В същото време било очевидно, че купонът ще е само за тази вечер. Коуди или щял да се озове в затвора, или трябвало да върне В61, откъдето я е взел, и това щяло да сложи край на върховното чукане върху тристакилограмовата смъртоносна бомба. И за да му се насладят, докато още имат тази възможност, те го направили отново. Било страшно гот, но след това на нея ѝ станало мъчно за него. Той не бил много умен, а и Филиша вече била решила да се изнесе при Кайл.
– Миличък – казала му тя, – ще те вкарат в затвора.
– Няма – отвърнал Коуди. – Никой няма да ме вкара в затвора, задето съм взел за малко един макет.
– Макет ли?
– Да, макет за обучение. Точно копие, като се изключи ядреният заряд.
Тя се ядосала. На глупачка ли я правел? Нали ѝ казал, че е съвсем истинска ядрена бомба!
– Кой разкарва истински бомби с пикапа си, скъпа?
Значи, само се е преструвал, че бомбата е истинска? Е, какво друго да очаква човек от него!
– Че каква разлика има? – попитал той. – Ти определено не се преструваше. Фойерверките за Четвърти юли ряпа да ядат!
Лейла записваше устремено в бележника си.
– И колко време е престоял при Коуди макетът? Имаме снимки с него от Четвърти юли.
– Върна го на другата вечер – отговори Филиша. – В завода е спокойно на празника, а той познаваше дежурните на портала. Първо обаче държеше да се похвали с бомбата пред приятелите си. Кайл казва, че Коуди е като пале, непрекъснато ти върви по петите и ако някой го предизвика, върши всякакви глупости, за да накара хората да го уважават.
– И приятелите му бяха ли впечатлени?
– Кайл не беше. Той се досещаше какво сме правили с Коуди предишната вечер, тъй като Коуди само дето не го казваше в прав текст. Викаше ѝ „бомба афродизиак“.
– Прекрасно. Да те питам, за да изчистим този въпрос, на една от снимките ти като че ли...
Филиша се изчерви.
– Сещам се за коя снимка говориш. Направих го заради Кайл. Гледах го право в очите.
– Коуди едва ли е останал доволен.
– Знам, че това, което направих, не е повод за гордост. Но ме беше страх Кайл да не си помисли, че между мен и Коуди пак всичко е наред. Просто трябваше да го направя.
– И затова ли Коуди скъса с теб?
– Кой ти е наговорил тези глупости? Кайл ми помогна да си събера багажа, докато Коуди караше бомбата в завода. Още същата вечер. И оттогава съм в Пампа. Все още ми е малко гузно, но пък поне последните спомени на Коуди с мен са хубави. Нито той, нито аз ще забравим онази вечер с атомната бомба. Споменът винаги ще ни е мил.
– Знаеш ли как в завода са разбрали за случилото се?