И така започнаха караниците. Разгорещени от нейна страна, сдържани от негова. Все същата задънена улица: тя отказваше да напусне Чарлс, той отказваше да се опитат да си направят дете. Том никога не губеше самообладание, не повишаваше тон и обяснението му, че скандалите с Анабел му стигат за пет живота напред и вече няма сили за това, караше Лейла да избухва и за двама им. Чарлс никога не беше предизвиквал гневни крясъци от нея, но сега съревнованието с Анабел имаше точно такъв ефект. Толкова ѝ беше неприятно да се слуша как крещи, че скъса с Том. След седмица се помириха. Седмица след това отново скъсаха. Той ѝ беше таман, тя му беше таман, ала не можеха да намерят начин да бъдат заедно.
Близо два месеца изобщо не си говориха. Една вечер, след като сложи Чарлс да си легне, изми одрисканата му тоалетна и без конкретна причина се разплака, Лейла се поддаде на импулса да се обади на Том. Вдигна телефона, но нещо не беше наред, не даваше свободно.
– Ало?
– Ало?
– Том?
– Лейла?
Два месеца без да си говорят, а бяха посегнали към телефона в един и същи миг. Тя не вярваше в предзнаменования, ала това със сигурност беше знак. Лейла развълнувано избълва, че не може да се разведе с Чарлс, но и не може да живее без Том. На свой ред той заяви, че не го интересува дали тя ще се разведе, не можел да живее без нея. Лейла отново имаше чувството, че се е прибрала у дома.
На другата сутрин тя съобщи на Чарлс, че се изнася, напуска „Поуст“ и започва работа в интернет издание с идеална цел. Не посочи никаква причина, но Чарлс я ръчка и човърка, докато не изкопчи всичко от нея. Оттогава тя през седмица прекарваше почивните дни при него, а живееше при Том, не като пълноправен съсобственик на къщата, не като човек, който взема решения за обзавеждането, а като своего рода постоянен специален гост. Двамата заровиха основното противоречие, излязло на бял свят при караниците им, заровиха го дълбоко. Лейла така и не му прости напълно, задето не искаше дете от нея, ала с времето това постепенно загуби значението си. И двамата се трудеха усърдно да превърнат „Денвър Индипендънт“ в уважавано в цялата страна интернет издание, а освен това тя беше заета и с грижите за Чарлс, понякога дори се улавяше, че е благодарна, задето не е обременена и с деца.
Животът ѝ с Том беше странен, неясно определен и завинаги временен, но точно заради това беше живот на истинска обич, тъй като беше свободно избиран всеки ден, всеки час. Напомняше ѝ за разликата, която беше научила като дете в неделното училище. Техните бракове бяха като Стария завет, при нея ставаше дума за зачитане на обета, който беше дала пред Чарлс, при Том – за страх от гнева и презрението на Анабел. А в Новия завет важни бяха само любовта и свободната воля.
* * *
Рано сутринта на другия ден след срещата с Филиша, Лейла отиде с колата до къщата, която Ърл Уолкър беше купил – официално обявената цена беше триста седемдесет и две хиляди долара – след като го бяха уволнили от оръжейния завод. Къщата разполагаше с три гаража и автоматична система за поливане, чиято силна струя беше измокрила улицата, където Лейла паркира. Явно в Амарило се смяташе за нещо нормално, въпреки настъпилата суша, да се харчи вода за поливане на тревата. На алеята лежеше вестник, навит на пристегната с ластик тръба. Малко след пристигането на Лейла от къщата излезе едра петдесетина годишна жена, взе вестника, изгледа я подозрително и се прибра.
Уолкър беше началникът на Коуди в Отдела за контрол на наличността. Тази информация Лейла имаше от Пип, която също така беше установила, че Уолкър е продал предишната си къща за двеста и трийсет хиляди долара. Останалите без работа хора обикновено не си купуват по-голяма къща, нито пък им се отпуска по-голяма ипотека, освен това нямаше нотариално заверено завещание от последните три години, което да обяснява доплатените от Уолкър сто четиресет и две хиляди долара. Този факт сам по себе си беше не по-малко любопитен от качените във фейсбук снимки. Друг факт, изровен от Пип в доклад от извършена през януари обща инспекция на завода, гласеше, че през лятото е установена „незначителна нередност в работата на Отдела за контрол на наличността“, която е била „задоволително отстранена“ и „вече не представлява проблем“. По предложение на Лейла Пип беше показала снимките от фейсбук на един автомонтьор и той беше казал, че освен ако пикапът на Флейнър не е с подсилено окачване, товарът отзад най-вероятно е доста по-лек от четиристотин и петдесетте килограма на истинска В61. До този момент Лейла и Пип не бяха успели да изкопчат от Флейнър нищо друго, освен онова „не е истинска, сладурче“. Единственото обаждане на Лейла до него бързо беше приключило със заплахи и ругатни.