– О, миличка – повтори Лейла. – Ще ми кажеш ли какво е станало?
– Нищо – отвърна Пип. – Просто тук се чувствам самотна. Майка ми ми липсва.
Лейла побърза да прогони мисълта за майка ѝ.
– Няма проблем да дойдеш да спиш у дома – каза тя. – Но трябва да знаеш в какво положение се намирам.
Пип веднага кимна.
– Освен ако вече не си в течение.
– Подочух нещо.
– По принцип тази вечер би трябвало да спя у Том, предполагам, че това вече го знаеш. Но според мен не е добре да те заведа там.
– Ясно. Не биваше да те моля.
– Не, не! Прекрасно е, че помоли. Но и аз съм нещо като гостенка в онази къща. Ако си съгласна да се промъкнем тихомълком...
– Съжалявам, не знам какво ми става.
– Спокойно, нямаше да ти предложа, ако беше проблем.
Къщата на Чарлс беше на три преки от сградата, в която се провеждаше курсът по творческо писане. Той можеше да се придвижва до там с инвалидната си количка – освен това можеше и да престане да преподава – но предпочиташе да продължи да работи и да приема студентите у дома. Стараеше се изобщо да не напуска бърлогата си и твърдеше, че предпочита да е абсолютният господар на царство от двеста квадрата, отколкото да е инвалидът с количката навън. Можеше да сдържа пикочния мехур и червата си, притежаваше добре развити мускули на корема и на раменния пояс и беше много сръчен с количката. Все още прекаляваше с алкохола, но все пак беше понамалил количеството, тъй като възнамеряваше да живее дълго. Парализата беше изкарала наяве недоволството му от литературния свят, който според него искал Чарлс просто да изчезне, а той беше твърдо решен да не му достави тази радост.
Лейла все още прекарваше половината почивни дни при Чарлс, но не спеше с него. Имаше си своя – мъничка – стая в началото на коридора, който водеше към спалнята на големия котарак. Тя искаше да вмъкне Пип в къщата незабелязано, само че още беше десет часът и когато спряха отпред, лампите във всекидневната светеха.
– Е – въздъхна Лейла. – Май ще се запознаеш със съпруга ми. Готова ли си за това?
– Всъщност ми е любопитно.
– Браво, от теб ще излезе журналист!
Лейла почука на входната врата, отключи, надникна и извика, че води гост. Завариха Чарлс излегнат на дивана с купчина студентски работи върху гърдите и червен молив в ръката. Той все още изглеждаше добре, дългата му коса беше хваната на бяла опашка. На масичката имаше бутилка уиски, неначената. От пода до тавана бяха натрупани книги, няколко се въргаляха и по пода.
– Това е една от нашите стажантки, Пип Тайлър – представи я Лейла.
– Пип! – извика Чарлс и я огледа с нескрит сексуален интерес.– Чудесно име. Поражда „големи надежди“26! Ха-ха, сигурно често ти го казват.
– Рядко толкова директно – отвърна Пип.
– Пип си търсеше място да пренощува тази вечер – обади се Лейла. – Надявам се, че нямаш нищо против.
– Ти не си ли моя съпруга? Това не е ли нашата къща?
Чарлс се изсмя грубо.
– И все пак – измърмори Лейла и се отправи към коридора.
– Четеш ли, Пип? Имам предвид книги. Гледката на толкова много книги в една стая не те ли плаши?
– Харесвам книгите – отвърна Пип.
– Добре. Добре. Почитателка ли си на обиграния Джонатан, Джонатан Савоар Фер27, както го наричам аз? Много от студентите ми си падат по него.
– Онази книга за животните?
– Същата. Твърди се, че пише и литература.
– Чела съм онази за животните.
– Толкова много Джонатановци. Истинска напаст от литературни Джонатановци. Ако човек чете само „Ню Йорк Таймс Бук Ривю“, ще реши, че това е най-често срещаното мъжко име в Америка. Синоним на талант, величие. Амбиция, хъс. – Той вдига вежда към Пип. – Ами Зейди Смит? Страхотна, нали?
– Чарлс – обади се Лейла.
– Поседнете с мен. Налейте си нещо.
– Точно в този момент алкохолът ни е противопоказен. А и ти имаш да проверяваш студентски работи.
– Преди да се отдам на спокойния си отмарящ сън, а? – Той взе един лист от купчината. – „Всмъркахме линийки, дълги и дебели като сламки за млечен шейк.“ Проблемът е в сравнението, но кой ще каже в какво точно се състои той? Пип? Можеш ли да ми кажеш какво не е наред в това сравнение?
Пип като че ли се забавляваше на представлението, което Чарлс изнасяше за нея.
– Има ли разлика между сламките за млечен шейк и останалите сламки?
– Точно така, точно така! Пагубната вреда на недостоверния детайл. А и тръбичковидността на сламката за пиене, матовият блясък на пластмасата – няма как да не се прокрадне съмнението, че авторът не познава от личен опит физическите свойства на кокаина. Или че бърка дрогата с инструмента за нейната употреба.