— Време за лягане.
— Време за пикане.
Не му беше нужна помощта ѝ да се прехвърли в количката, но ѝ беше благодарен за нея. В някакъв тесен, но дълбок смисъл, Лейла го чувстваше по-близък, отколкото всеки друг. Бидейки писател, с годините Чарлс беше разгадал и със задоволство оповестил на глас всяко чувство, което тя изпитваше към Том. Лейла продължаваше да отказва да изговори името на Том, но то беше, за да защити не себе си, а него. Чарлс с охота се включваше в тази игра.
В голямата спалня се долавяше лек, ала незаличим мирис на крем за лице и пръдня. В банята Лейла се спря пред тоалетната, около която бяха монтирани опори за хващане, гледаше как урината на Чарлс се лее в силна струя. И за двама им беше добре тя да е свидетел на облекчаването му. Това беше някакъв начин да правят нещо един за друг. Дори когато му помагаше да достигне до оргазъм, галейки члена му, Лейла не го правеше само заради него. Той беше нейното бебе.
— Когато чух колата — обади се Чарлс, — си помислих: „Четвъртък! Каква приятна изненада“.
— Благодаря ти, че ѝ позволи да пренощува тук.
— След това обаче ми мина друго през ума: дали не са се появили проблеми в другия ѝ дом?
— Вярно е било време за пикане.
— Способността да контролирам мехура си говори за съществуването на Бог, за когото иначе има малко доказателства.
— Малко съм си изгубила ума по това момиче.
Той вдигна вежди.
— Да не си решила да обърнеш резбата?
— О, не. Тя е като изгубено пале, което някак си стигна при мен.
— Може да я оставиш да живее в мазето, но ще трябва ти да поемеш дресировката.
— Къде е сложила Роузи чистата пижама?
— Точно пред теб.
— А, да. Точно пред мен.
На сутринта, леко махмурлия, Лейла отиде при Том и му каза, че трябва да наеме Пип на щат със заплата, с която би могла да се издържа. Том изтъкна, че Пип още не е приключила със стажа. Лейла отвърна:
— Тя се справя добре, заслужава го и освен това парите ѝ трябват сега.
Том сви рамене и се съгласи. Преди той да е размислил, тя отиде да потърси Пип и ѝ съобщи добрата новина.
— Супер — отвърна Пип с тъничко гласче.
За миг Лейла се зачуди дали не постъпва егоистично, даже налудничаво, като се опитва да я задържи в Денвър. Но нали Пип ѝ беше казала, че не иска да се връща у дома?
— А сега да намерим къде да живееш — рече весело Лейла. — Като за начало може да поразпитаме в редакцията.
Пип кимна, не изглеждаше особено радостна.
Срещата с Ърл Уолкър зад газостанцията в покрайнините на Амарило продължи по-малко от петнайсет минути. Уолкър остана в пикапа си, говореше през отворения прозорец, не угаси двигателя. Призна, че е приел двеста и петдесет хиляди долара обезщетение, след като е намекнал на ръководството в завода, че ако той е доволен, всички ще са доволни. Също така призна, че е имало причина да бъде уволнен: употреба на алкохол на работното място, но само веднъж. Един-единствен път Коуди Флейнър го бил покрил и тъй като си падал изнудвач и като цяло бил отвратителен помияр, го накарал да си плати за това, като подпише документите за изнасяне на макета на В61, така че Флейнър да скрои номер на приятелката си. Уолкър не се гордеел със стореното, но то определено не било опасно. Макетът на В61 бил докаран погрешка от въздушната база „Къртланд“ в Албакърки, после довтасали няколко коли проверяващи, но от „Къртланд“ още не били изпратили камион да си го приберат. Ако Флейнър не бил толкова глупав да покаже бомбата на приятелите си и да качи снимки в интернет, нищо лошо нямало да стане и никой нямало да пострада.
— Но това не сте го чули от мен — рече Уолкър и включи на скорост.
— Със сигурност — отвърна Лейла. — Съпругата ви може да потвърди, че отказахте да разговаряте с мен.
Мислите ѝ вече се бяха пренасочили към репортажа, който подготвяше за връзките на минната индустрия с Агенцията за контрол на подземни богатства в Колорадо. Тепърва трябваше да се свърже с ръководството на завода за макета на В61, но вече беше ясно, че от историята с Флейнър няма да излезе нищо. Това щеше да разочарова Пип и Лейла реши да остави момичето да напише репортажа, а после да сложат името ѝ наред с нейното.
Тя се върна в стаята си в хотела и се опита да се обади на Пип и Том, а след като не ѝ вдигнаха, им писа по един есемес. Това, че и двата есемеса останаха без отговор в следващите часове, докато Лейла преглеждаше изровените от Пип данъчни документи и декларации за конфликт на интереси, придоби значение едва когато Том ѝ звънна към десет и половина денвърско време.