— По този начин може да си го научила от всеки от тях — каза сенаторът, след като тя си записа имената. — Проблемът е, че прекалено много вярваме на технологиите. Доверяваме се на техническото обезопасяване на бойните глави и не обръщаме нужното внимание на човешкия фактор, тъй като технологичните проблеми са лесни, а тези с хората — трудни. Това важи за цялата страна в момента.
— По-лесно е да оставиш журналистите без работа, отколкото да намериш с какво да ги замениш.
— Това ме влудява. Няма нужда да ти казвам на какво ниво е бойният дух на екипажите на бомбардировачи и обслужващите ракетните установки. Чак толкова нямаме вяра на технологиите, че да заменим хората там с машини. Може и да стигнем до този етап, но междувременно тези назначения са самоубийство в кариерно отношение. Там отиват тези, които не стават за нищо, най-глупавите, и те пазят най-страшните ни оръжия и умират от скука. Мамят на изпитите, нарушават правилата, провалят се на медицинските изследвания. Или намират начин да ги минат успешно.
— И в Албакърки ли?
— Не са само амфетамини. Става дума за офицери от армията. Дори не смей да си запишеш името Ричард Кенили, но го запомни добре. Човекът, който може всичко — явно има по един такъв във всяка база. Надявам се, нямаш нищо против, че обобщавам много страници от доклад с уникална разредка, вместо да ти дам да го прочетеш?
— Разбирам ви, не бива да изпускате самолета.
— Почти всичко, което може да се отпусне с рецепта. „Адерал“, „Оксиконтин“. Наркотици, които ти помагат да убиеш времето, докато колегите ти от Академията летят на истински мисии или си хапват скариди в „Локхийд“. Знаеш мнението ми за законодателството в областта на наркотиците. В случая говорим за наркотици като за офицери, не за кашици. Все пак колкото и да е несправедливо законодателството, в армията наркотиците са забранени. А понякога може да се случи изследванията за наркотични вещества да дадат положителен резултат. И ако си Човекът, който може всичко, това поставя таван пред растежа на търговията ти. Какво можеш да направиш тогава?
Лейла вдигна рамене.
— Караш приятелите на твоите приятели, които ти доставят наркотиците, тихомълком да сложат ръка на лабораторията, която изследва пробите от урина.
— Наистина ли? — възкликна Лейла.
— Жалко, че не мога да ти покажа доклада — отвърна сенаторът. — Защото нататък става още по-весело, тоест още по-страшно. Кои са тези приятели? Не харесвам думата „картел“, изобщо не е удачна в случая. Би трябвало да ги наричаме „Ди Ейч Ел Специални доставки“ или „Фед Екс Незаконни доставки“, защото точно с това се занимават. Ако произвеждаш фалшиви лекарства срещу рак в Ухан и искаш да изпратиш контейнер с продукцията си до американските си клиенти, на кого ще се обадиш? На „Ди Ейч Ел Специални доставки“. Същото е и с оръжията, дизайнерската дрога, малолетните проститутки и всички видове наркотици. Едно обаждане за всичко. Апетитът на американската средна класа за наркотици осигури капитала за изграждането на едни от най-ефективните и добре структурирани компании в света. Предметът им на дейност е доставка на стоки, а седалищата им са само на няколко километра на юг от границата. И нашият Човек, който може всичко, Ричард Кенили, чието име трябва да запомниш, без да го записваш, е въртял търговия с тях в продължение на няколко години точно под носа на какви ли не главни инспектори и проверяващи, и всичко това излиза на бял свят само защото един учебен макет на В61 се е оказал не там, където трябва да бъде.
— А истинската бомба напускала ли е базата?
— За щастие, не. Цялата история е изключително тъжна и притеснителна, но и много смешна в известен смисъл. Не е ясно дали „Ди Ейч Ел Специални доставки“ са имали купувач за бомбата, може и никога да не го установим. Но още преди да се опита да сложи ръка на „макета“, тоест на истинската бомба, преди да успее да я измъкне от базата, Кенили се спънал в бордюра на паркинга и паднал върху бутилката с текила, която носел. Парче стъкло срязало артерия и той едва не умрял от кръвозагуба, повече от седмица лежал в болница. Това е смешната част. По-нататък идва другата, не толкова смешната част, по очевидни причини Кенили нямало как да достави бомбата според уговорката, нито пък бил в състояние да уведоми „Ди Ейч Ел Специални доставки“ на какво се дължи забавянето. Междувременно и двете му сестри изчезнали, едната в Ноксвил, другата в Мисисипи. Явно са били отвлечени като гаранция за сделката. Намерени са зад една автокъща в Ноксвил с куршум в тила. Едната имала три деца. Единственото хубаво нещо е, че децата не са пострадали.