— Само приятелите ми ли изчезват? — попита Пип. — Улиците са си пълни с хора на моята възраст, които обаче не познавам?
— Да.
— Честно казано, сигурно ще отида на психолог, ако ми се случи нещо такова.
— Психологът разговаря с полицията и установява, че всичко, казано от теб, е истина.
— Е, в такъв случай ще си имам поне един приятел: психолога.
— Но тогава и той изчезва.
— Това е съвсем параноичен сценарий. Все едно Драйфус го е измислил.
— Чакаш, разследваш или бягаш?
— Или се самоубивам. Мога ли да отговоря, че ще се самоубия?
— Няма грешни отговори.
— Най-вероятно ще отида да живея при майка ми. Няма да се отделям от нея. И ако тя също изчезне, сигурно ще се самоубия, тъй като ще стане ясно, че всеки, свързан с мен, е в опасност.
Анагрет отново се усмихна.
— Чудесно.
— Какво?!
— Справяш се прекрасно, Пип.
Тя се пресегна през масата и хвана лицето ѝ с горещите си длани.
— Значи, самоубийството е правилният отговор, така ли?
Анагрет дръпна ръце.
— Няма грешни отговори.
— Не ми помагаш особено да се зарадвам на успеха си.
— „Кое от изброените си правила без позволение: отваряла си чужда електронна поща, чела си чужди есемеси, ровила си в чужд компютър, преглеждала си чужд дневник, надничала си в чужди документи, подслушвала си чужд разговор по телефона, получавала си информация за друг човек благодарение на фалшив предлог, подслушвала си чужд разговор през вратата и т. н.?“
Пип се намръщи.
— Може ли да не отговоря?
— Довери ми се. — Анагрет за пореден път я докосна по ръката. — По-добре е да отговориш.
Пип се поколеба, после си призна:
— Преглеждала съм всички документи на майка ми. Ако имаше дневник, щях да го прочета, ама тя няма. Ако имаше електронна поща, щях да намеря начин да проникна в нея. Пускала съм търсене за нея във всички бази данни, за които се сетих. Не се гордея с това, но тя отказва да разкрие кой е баща ми, нито пък къде съм родена, крие дори истинското си име. Твърди, че го прави, за да ме закриля, но според мен опасността е само в главата ѝ.
— Човек трябва да знае тези неща — рече сериозно Анагрет.
— Да.
— Имаш право да ги научиш.
— Да.
— Даваш ли си сметка, че проектът „Слънчев лъч“ може да ти помогне?
Сърцето на Пип се разтупка учестено, тази възможност изобщо не ѝ беше минавала през ума и ѝ се струваше малко плашеща, ала основната причина за сърцебиенето ѝ беше усещането, че едва сега започва истинското съблазняване, към което ласките на Анагрет бяха само прелюдия. Тя се дръпна и притеснено скръсти ръце на гърдите си.
— Мислех, че Проектът се занимава с тайните на големите корпорации и държави.
— Да, разбира се. Но разполага с много ресурси.
— И мога просто ей така да им пиша и да ги помоля за информация?
Анагрет поклати глава.
— Не, това не е частна детективска агенция.
— Но ако наистина отида на стаж там…
— Естествено.
— Хм, интересно.
— Струва си да помислиш за това, ja?
— Ja, ja — отвърна Пип.
— „Пътуваш някъде в чужбина — зачете Анагрет, — една вечер полицаи нахлуват в стаята ти в хотела и те арестуват за шпионаж. Отвеждат те в полицейското управление. Разрешават ти да се обадиш по телефона, като дават да се разбере, че ще подслушват разговора. Предупреждават те, че този, на когото се обадиш, също ще бъде заподозрян в шпионаж. На кого ще се обадиш?“
— На Стивън — отговори Пип.
На лицето на Анагрет се мярна разочарование.
— Този Стивън? В къщата?
— Да, какво лошо има в това?
— Извинявай, мислех, че ще се обадиш на майка ти. Досега я спомена във всичките си отговори. Нали единствено на нея имаш доверие?
— Това е доверие в по-дълбок смисъл — обясни Пип. — Тя ще полудее от притеснение, а и не я бива да се оправя с такива неща, няма да знае към кого да се обърне, за да ми помогне. А Стивън ще знае на кого да се обади.
— На мен той ми се струва малко слаб.
— Какъв?!
— Слаб, без воля. Женен е за онази гневна, властна жена.
— Да, знам, бракът му е пълна скръб, повярвай ми, много добре го знам.
— Ти си падаш по него! — възкликна смаяно Анагрет.
— И какво от това?
— Ами не ми го каза. Говорихме си толкова много онази вечер, а не ми каза нищо за това.
— И ти не ми каза, че си спала с Андреас Волф!
— Андреас е публична фигура. Трябва да съм предпазлива. А и беше много отдавна.
— Но говориш за него така, сякаш си готова веднага да скочиш пак в леглото му.