Това беше излязло на бял свят преди около година, когато ѝ беше оказана честта да бъде интервюирана от „Калъмбия Джърнализъм Ривю“. В отговор на въпрос за изнасянето и публикуването на поверителна информация, тя доста злобно беше нападнала проекта „Слънчев лъч“. Когато прочете интервюто, Том се беше ядосал. Защо да настройва против себе си фанатиците, които нямат какво да правят по цял ден, освен да изкривяват думите на несъгласните с тях „лудити“? Та нали и „Денвър Индипендънт“ зависи от интернет не по-малко от „Слънчев лъч“? Защо да се излага на евтина критика? Лейла беше премълчала отговора, който ѝ беше на езика: „Защото ти нищо не ми казваш“.
Тя продължи с подсилената си от коктейла тирада, като я насочи към доминацията на мъжете в Силициевата долина, които експлоатират не само програмистките, но и жените като цяло, прелъстяват ги с нови технологии за обмен на клюки, дават им илюзията за мощ и напредък, а в същото време запазват властта върху средствата за производство, освобождение менте, феминизъм менте, Андреас Волф менте; Пип престана да се храни и нещастно се взираше в чинията си. Накрая Том, който също се беше поопил, я прекъсна.
— Лейла, ти като че ли смяташ, че не сме съгласни с теб.
— А ти съгласен ли си? Пип съгласна ли е? — Тя се обърна към Пип. — Имаш ли изобщо мнение по този въпрос?
Пип се ококори, но не вдигна поглед от чинията си.
— Разбирам на какво почиват доводите ти — каза тя. — Само че според мен има място и за журналистите, и за изнасящите поверителна информация.
— Точно така — обади се Том.
— Не мислиш ли, че Волф се съревновава с теб? — попита го Лейла. — Не само се съревновава, но и печели? — Тя отново се обърна към Пип. — Том и Волф се познават.
— Наистина ли? — попита Пип.
— Срещали сме се в Берлин — отвърна Том. — След падането на Стената. Но това няма нищо общо.
— Нима? — попита Лейла. — Мразиш Асанж, а Волф някак си минава между капките. Всички му пускат гратис. Носят го на ръце и го приветстват като герой, спасител и голям феминист. Аз обаче не се връзвам на тези приказки. И най-вече на неговия феминизъм.
— Никой друг през последните десет години не е публикувал по-важни и по-разнообразни случаи. Ти просто се дразниш, че репутацията му е като нашата.
— Да качиш селфита на зъболекар, размахващ онази си работа в лицето на пациентка под упойка? Да, това може и да се определи като феминистка постъпка. Макар че за публикуването на тези снимки има и много по-подходящо определение от „феминистко“, нали?
— Той има и по-стойностни неща. Публикуването на документите за „Блекуотър“ и „Халибъртън“ беше революция.
— Винаги едни и същи глупости. Да освети с чистия си лъч корупцията по света. Поучава другите мъже за техния сексизъм. Все едно иска на този свят да останат само жените и той, единственият мъж, който ги разбира. Познавам такива мъже. И от тях ми се повдига.
— Каква е историята за Берлин? — попита Пип.
— Том не говори за това.
— Точно така — кимна Том. — Не говоря за това. Но ако искаш, сега мога и да ти разкажа.
За Лейла беше ясно, че единствената причина за предложението му е присъствието на момичето. Тя се изсмя нещастно и подхвърли:
— Благодарение на теб ще разбера много неща, които досега не знаех за Том.
Пип не беше глупава, усещаше опасността.
— Не ме интересува особено какво е ставало в Берлин — отвърна тя. Посегна към чашата с вино и успя да я събори. — Майчице! Съжалявам!
Том скочи да донесе салфетки. Чарлс, дори и преди катастрофата, щеше да остави Лейла да забърше виното, той почти никога не включваше в курса си книги, написани от жени, докато Том назначаваше повече жени, отколкото мъже. Том беше странен хибрид, държеше се като безукорен феминист, но беше враждебно настроен към идеологията. „За мен феминизмът е въпрос за равните права — беше ѝ казал той веднъж. — Но теорията не мога да я разбера. Дали жените са същите като мъжете, или са по-различни, по-добри от мъжете?“ И се беше засмял, както се смееше на всичко, което му се струваше абсурдно, а Лейла ядосано си замълча, защото тя също беше хибрид, но точно наопаки: изповядваше феминизма като идеология, но беше от онези жени, които поддържат отношения главно с мъже и които цял живот са били облагодетелствани от близостта си с мъжете. Смехът на Том я беше жегнал и оттогава и двамата избягваха да отварят дума за феминизма.