— Само че… — Тя отново се опита да го избута. — Сега май е време да си вървя. Нали каза, че след това ще мога да си тръгна.
— С Педро се разбрахме да обясни, че е счупил полуоска. Разполагаме с часове, стига да искаш.
— Опитвам се да бъда искрена. Нали това е смисълът?
Андреас се помъчи да скрие изписалото се на лицето му изражение и то изчезна веднага, заменено от усмивка. За миг обаче тя ясно видя, че той е луд. Като в кошмар, в който изведнъж си е припомнила някаква забравена вина, през ума ѝ мина мисълта, че Андреас наистина е убил човек, че това е истина.
— Няма нищо — рече той усмихнато.
— Не че не ми хареса, но…
— Наистина, няма нищо.
Без да я целуне, без дори да я погледне, той стана и пое към вратата. Загащи ризата си, вдигна панталона.
— Моля те, не ми се сърди.
— Изобщо не съм сърдит — отвърна той, без да я гледа. — Луд съм по теб. Съвсем неочаквано се оказва, че съм луд по теб.
— Извинявай.
Щом се качи в джипа, за да спаси последните остатъци от достойнството си, тя обясни на Педро, че Инженера се е нуждаел от помощ за своята negocios. Отговорът на Педро като че ли гласеше, че работата на Инженера е много сложна и той не я разбира, но пък не било нужно да я разбира, за да си върши добре задълженията във Вулканите.
Пристигнаха след полунощ, в стаята на Колин още светеше. Пип реши, че е по-добре да пробута лъжите си пресни-пресни, вместо да ги остави да втасат, и се качи в стаята ѝ. Колин беше в леглото с учебник и молив в ръка.
— Още не спиш — рече Пип.
— Подготвям се за изпита за адвокатската колегия във Върмонт. Още миналата година си поръчах учебника. И тази вечер като че ли най-сетне му дойде времето да го отворя. Как беше в Санта Круз?
— Не бях в Санта Круз.
— О!
— Сутринта, докато закусвах, ми падна една голяма пломба. Педро ме закара на зъболекар. На връщане не успя да намали навреме пред един легнал полицай и счупи полуоска на джипа. Шест часа киснах в сервиза.
Колин внимателно си отбеляза нещо с молива.
— Не те бива да лъжеш.
— Не лъжа.
— Педро знае всички rompemuelles в радиус от двеста мили от тук.
— Той говореше с мен. Не го видя.
— Напусни стаята ми.
— Колин…
— Не е заради теб. Не теб мразя. Знаех, че все някога ще стане. Съжалявам, че се случи точно ти. Много неща в теб ми харесваха.
— И аз много те харесвам.
— Изчезвай, моля те.
— Това е лудост!
Колин най-сетне вдигна поглед от учебника.
— Наистина ли? Предпочиташ да ме лъжеш? Да удължиш това мъчение?
Очите на Пип се насълзиха.
— Извинявай.
Колин отгърна страницата и се престори, че чете. Пип постоя още миг на прага, но Колин беше права. Нямаше какво повече да каже.
Сутринта, вместо да излезе на разходка в гората, Пип отиде да закуси с останалите. Колин я нямаше, но Педро беше там. Той вече беше разказал историята за злополучното пътуване на Пип до зъболекаря. Дори и да подозираха нещо, Уилоу и другите стажанти си мълчаха. На Пип ѝ беше лошо от притеснение и от угризения към Колин, но за всички останали това явно беше най-обикновен ден в Проекта.
Два дни по-късно Колин напусна. Не посочи причина, каза само, че е време да продължи напред, и след заминаването ѝ другите девойки с откровено снизхождение обсъждаха депресията ѝ и нещастната ѝ любов към Андреас, като цяло бяха единодушни, че заминаването е необходима стъпка за възстановяване на самочувствието ѝ. В известен смисъл беше точно така. Но тайно в себе си Пип се раздираше от вярност към нея и от чувство за вина.
След завръщането си Андреас назначи за управител на мястото на Колин шведа Андерс. Но тъй като никой не вярваше, че Андерс е особено скъп на сърцето му, позицията на Колин на върха на йерархията в малкото им общество отиде при човека, когото всички знаеха, че Андреас харесва и чието присъствие във Вулканите беше напълно необяснимо. Сега в столовата Андреас седеше до Пип и нейната маса се пълнеше първа. За нейно огромно задоволство, у дребничката Флор изведнъж пламна желание да бъдат приятелки. Флор дори я помоли да я вземе със себе си на някоя разходка, за да усетела миризмите, за които Пип толкова говорела, а след като Флор излезе веднъж с нея, останалите се надпреварваха за тази привилегия.
Малко нездравото задоволство, че е в центъра на вниманието за първи път в живота си, в ума ѝ някак си се свързваше със спомена за езика на Андреас и разтърсващия отклик на тялото ѝ. Сега ѝ се струваше, че дори и чувството за омърсеност, което беше изпитала след това, в някакъв, може би извратен смисъл, ѝ беше харесало. Напълно възможно беше да постигнат някакво разбирателство, при което Пип да продължи да получава тази услуга от време на време, така че той да може да ѝ вярва, а тя да се радва на мръсната си наслада. Сам Андреас беше намекнал, че е от мъжете, падащи си по оралната любов. Със сигурност можеше да постигнат някаква удовлетворяваща и двамата уговорка.