Само че седмиците отминаваха, август свърши, започна септември и въпреки че вече ѝ възлагаха самостоятелни задачи, макар и по-простички, а свободното си време Пип запълваше с досадно ровене из всевъзможни база данни за Пенелопи Тайлър, Андреас продължаваше да избягва да остава насаме с нея, ако и постоянно да се уединяваше с Уилоу и много от другите девойки. Пип разбираше, че като негов шпионин не бива да бъдат хванати да си шушукат заговорнически. Само че шпионирането ѝ се виждаше нелепо — всички във Вулканите като че ли бяха смайващо искрени — и на нея започна да ѝ се струва, че той я наказва, че с отхвърлянето си тя го е обидила и посрамила. Все така сърдечното му и ласкаво държание не означаваше нищо, Пип много добре знаеше, че Андреас е майстор на двуличието, той почти си го беше признал в прав текст, а постоянните му призиви за доверие и честност само го доказваха. Беше убедена, че тайно в себе си той ѝ е ядосан и съжалява, че ѝ се е доверил.
И затова, малко по малко, съблазнена от мисълта за езика му и от приемането си от другите, Пип реши следващия път, щом останат сами, да му даде всичко, което той поиска. Все още можеше да се възползва от онова „изведнъж се оказва, че съм луд по теб“. Тя не беше луда по него, но беше любопитна, сексуално заинтригувана и изключително решителна. Започна да дебне възможност да го сгащи насаме. Само че винаги, когато Андреас се отправеше от плевнята към хакерите, някой го придружаваше, а когато останеше сам в столовата, Педро или Тереса бяха наблизо. Един следобед в края на септември обаче тя случайно погледна през прозореца и го видя да седи сам на ливадата с лице към гората.
Пип се втурна навън и пое забързано по тревата, подплашвайки козите. Андреас сигурно я беше чул, но не се обърна; чак когато стигна до него, тя видя, че той плаче. Изведнъж ѝ напомни за плачещия на стълбите в Оукланд Стивън.
Андреас потупа тревата до себе си.
— Седни.
— Какво е станало?
— Хайде, седни. Лоши новини.
С едно наум за тяхната „видимост“, тя седна на известно разстояние от него.
— Майка ми не е добре — каза той. — Рак на бъбрека. Току-що разбрах.
— Съжалявам — отвърна Пип. — Не знаех, че поддържате връзка.
— Не поддържаме. Но аз още я следя от разстояние.
— Да те оставя ли сам?
— Ти за какво дойде?
— Не е важно.
— Предпочитам да слушам теб, отколкото да си мисля за нея.
— Колко зле е? Ракът. В какъв стадий е?
Андреас сви рамене.
— Тя иска да дойде да ме види. Какво означава това според теб, колко е зле? Не че аз мога да отида при нея. Което е единственото хубаво нещо в случая. Спестено ми е вземането на решение.
— Иде ми да те прегърна. Но не искам да ни видят.
— Това е хубаво. Между другото, много добре се държиш.
— Благодаря. Макар че… Сърдит ли си ми?
— Нищо подобно.
Тя кимна, чудеше се дали да му повярва.
— През по-голямата част от живота си я мразех — рече той. — Миналия път ти споменах някои от причините за това. Но сега, като получих писмото ѝ, изведнъж осъзнах, че това не са истинските причини, че те не са всичко. А само половината. Другата половина е, че никога няма да престана да я обичам, въпреки всичко останало. Бях го забравил това. Но като дойде писмото…
От гърлото му се процеди сподавено хъхрене, можеше да е както смях, така и стон. Пип не посмя да го погледне, за да определи кое от двете е.
— Може би любовта е по-важна от омразата — каза тя.
— Сигурен съм, че за теб е така.
— Както и да е. Съжалявам.
— Налага ли се да поговорим насаме? Нещо важно?
— Не. Или не ставам за шпионин, или ти просто си параноик.
— Тогава какво искаше?
Тя се обърна към него, изражението ѝ недвусмислено показваше какво иска.
Зачервените му очи се ококориха.
— О! Ясно…
Пип впи поглед в земята и тихо рече:
— Гризе ме съвестта за миналия път. Мисля, че може да е по-хубаво и за двама ни. Ако те интересува…
— Абсолютно. Разбира се. Не смеех да се надявам.
— Извинявай. Попита ме какво искам, но не биваше да ти отговарям. В този момент.
— Не, няма нищо. — Той скочи, сякаш напълно беше забравил мъката си. — Другата седмица ще ходя до града, за да се видя с майка ми. При мисълта за това ме побиваха тръпки, но сега… Ще помисля как да уредя да те взема с мен. Става ли?