Пип едва намери дъх да отговори:
— Добре звучи.
Една от по-безумните странности на проекта „Слънчев лъч“ беше, че нямаше как човек да изпраща лични съобщения по мрежата. Вътрешната мрежа беше така направена, че чатовете и писмата бяха видими за всички, тъй като не беше честно да се дава неоправдано преимущество на хакерите, които бяха в състояние да проникнат навсякъде. Ако някоя от девойките си паднеше по някого (което се случваше доста често, макар че момчетата не бяха кой знае колко привлекателни на външен вид), тя или открито му изпращаше покана за среща, или направо отиваше да поговори с него. Поради тази причина на другата вечер, когато Пип излизаше от столовата, Андреас пъхна бележка в ръката ѝ.
Радвай се: дните ти на шпионин са към края си. Не мога да измисля друго правдоподобно обяснение. Идваш с мен, защото ще провеждам среща с потенциални инвеститори, а на твоята преценка имам най-голямо доверие. Помисли хубаво дали си готова останалите да те възприемат по друг начин. Оставям решението на теб. Изгори това, моля те. А.
Пип изгори листчето на верандата с една останала от Колин запалка. Колин ѝ липсваше и Пип се питаше дали и нея не я очакват три години водене за носа, ала едновременно с това се чувстваше като победителка. Беше навлязла по-дълбоко в черната река от Колин, не само до коленете, беше стигнала по-далеч от нея и с Андреас. Всичко това беше много странно и щеше да изглежда още по-странно, ако по принцип животът ѝ не беше толкова странен. За нея най-странното бе, че може някой да я смята за изключително привлекателна. Това противоречеше на всичко, в което Пип вярваше, или най-малкото на всичко, в което се мъчеше да вярва, защото дълбоко в себе си, в най-искрената си същност, навярно всеки се смята за изключително привлекателен. Може би с всички хора беше така.
— Ще ме запознаеш ли с майка ти? — попита тя Андреас седмица по-късно, докато Педро ги караше по стръмния път, излизащ от долината.
— Искаш ли? Анагрет е единствената ми любовница, която съм представял на майка ми. Майка ми беше много мила с нея, после изведнъж промени отношението си.
Думата „любовница“ сепна Пип и тя не отговори. Дали влизаше в тази графа? Май да.
— Тя умее бързо да влиза под кожата на хората — продължи той. — Сигурно ще я харесаш. Анагрет много я харесваше, после изведнъж престана.
Пип свали стъклото на прозореца, подаде лице на хладния утринен въздух и прошепна: „Твоя любовница ли съм?“. Не смяташе, че Андреас може да я чуе, но беше възможно и да я е чул.
— Ти си моя довереница — каза той. — Ще ми е интересно да разбера какво е доловило шестото ти чувство за нея.
Той сложи ръка на бедрото ѝ. През изминалата седмица Пип беше мислила само за едно. Признаците, че се влюбва, се увеличаваха, главозамайването, разтуптяването на сърцето бяха по-силни, отколкото със Стивън. Само че тези признаци не бяха еднозначни. Голяма част от тях бяха налични и у крачещия към бесилото осъден на смърт. Когато ръката на Андреас се прокрадна нагоре по бедрото ѝ, Пип изтръпна, нямаше нито смелостта, нито желанието да откликне и да сложи своята върху крака му. Сега ѝ ставаше ясно колко точен е изразът „преследвам някого“. Усещането да си плячка, стисната в челюстите на вълка, беше почти същото, като да си влюбен.
Испанският ѝ беше задобрял и тя успя да схване нарежданията, които Андреас даде на Педро. В шест сутринта на другия ден да дойде да го вземе от „Кортес“. Андреас най-вероятно щял да го чака, но ако го нямало, Педро трябвало да отиде на летището с табелка „Катя ВОЛФ“ и да доведе майка му в хотела.
Очевидно Андреас възнамеряваше да прекара целия ден и цялата нощ, а навярно и цялата сутрин на другия ден с Пип. Колко нелепо беше, че първо трябва да седят един до друг на задната седалка три часа, докато Педро набиваше спирачки пред всеки легнал полицай. Какво мъчение бяха тези rompemuelles.
Влюбена съм, реши тя. Аз съм най-некрасивата от всички във Вулканите, но съм забавна, смела, искрена и той избра мен. Не ме интересува, че може да ми разбие сърцето.
В „Кортес“ той ѝ заповяда да изчака във фоайето петнайсет минути, преди да се качи в стаята му. Пип гледаше как хора с влажни коси и утринни лица оставят ключовете от стаите си. Като че ли беше извън времето и пространството. Някакъв латиноамериканец, мотаещ се край рецепцията, зяпаше гърдите ѝ. Тя поклати глава, той се усмихна. Досаден комар в сравнение с мъжа, който я чакаше.
Завари го седнал на бюрото с отворен таблет пред себе си. На леглото имаше поднос със сандвичи и нарязани плодове.