— Хапни — подкани я той.
— Гладна ли ти изглеждам?
— Стомахът ти явно е чувствителен. Не е зле да подложиш нещо.
Тя се осмели да преглътне малко папая, която според майка ѝ успокоявала стомаха.
— Какво ти се прави днес? — попита Андреас.
— Не знам. Има ли църква или музей, които да си струват разглеждането?
— Не обичам да обикалям по обществени места. Но, да, старият център си заслужава да се види.
— Може да си сложиш слънчеви очила и шапка.
— Това ли искаш?
От папаята се оригна. Струваше ѝ се, че трябва да се измъкне от ролята на плячка, някак си да поеме инициативата. Все така нямаше желание да го докосне, но се приближи към него и се насили да сложи ръце на раменете му. Спусна ги надолу към гърдите му. Трябваше да го направи.
Той я хвана за китките, вече не можеше да му избяга.
— Нали никога не посягаш на стажантките — подхвърли Пип. — Да не си опетниш името.
— Ако ги вкарвам в леглото си една след друга, наистина ще си лепна петно на името — отвърна той. — Съвсем друго е обаче, ако се влюбя в някоя от тях.
Коленете ѝ се подкосиха.
— Правилно ли чух какво каза?
— Да, да.
Дървената лъжица, дървената лъжица.
— Добре тогава — въздъхна тя и се свлече на пода.
Той пусна китките ѝ, измъкна се от бюрото и коленичи пред нея.
— Пип. Знам, че съм стар. Сигурно съм колкото баща ти. Но сърцето ми е младо, няма кой знае какъв опит с истинската любов. Навярно колкото и ти. И за мен е нещо ново и плашещо.
Дървената лъжица. Главата ѝ беше пламнала. Тя се притисна към него уплашено, по-скоро като към баща, отколкото към любовник, баща, който можеше да ѝ вдъхне сигурност. И все пак точно заради него беше обръснала слабините си снощи. Беше ужасно объркана. Андреас я прегръщаше здраво, галеше косите ѝ.
— Харесваш ли ме изобщо?
Тя кимна, знаеше какво му се иска да чуе.
— Много? — попита той. — Или съвсем малко?
— Доста — отвърна Пип пак поради същата причина.
— И аз те харесвам.
Тя отново кимна. Но въпреки че го беше направила заради него, пак се чувстваше гузна, задето го излъга. Ако наистина беше влюбен в нея, това беше подло от нейна страна. За да се реваншира, Пип се помъчи да измисли нещо едновременно вярно и мило.
— Миналия път много ми хареса. Не ми излиза от ума. Направо ме подлудява. Искам да го направиш отново.
Тялото му се стегна. Пип се притесни, че е казала не каквото трябва, че той е прозрял опита ѝ да насочи разговора далеч от любовта и се е обидил. И затова го целуна. Настойчиво, нетърпеливо, предложи му езика си, отвори се за него и Андреас откликна. Но здравият ѝ разум все още не я беше изоставил напълно, макар и да работеше на половин обороти. И преди да успее да го възпре, от гърлото ѝ се изтръгна кикот.
— Какво? — попита той с усмивка.
— Извинявай — отвърна тя. — Просто се чудя дали и двамата не се опитваме да направим нещо, което всъщност не искаме.
Андреас се сепна.
— Какво искаш да кажеш?
— Говоря за целуването — побърза да уточни Пип. — Миналия път не ми се видя да си падаш особено по тази част. Беше искрен. И ако аз трябва да бъда искрена, нямам нищо против да я пропуснем.
Отново същото. За миг, по-малко от миг дори, преди той да успее да извърне лице, тя зърна съвсем различен, луд човек.
— Ти си невероятна жена — прошепна Андреас, без да я поглежда.
— Благодаря.
Той стана и се отдръпна.
— Сериозно говоря. За първи път в живота ми някой така ме изкарва от равновесие. Караш ме да се чувствам тъй дребен, в добрия смисъл на думата. Уж съм великият разкривач на истината, а ти не спираш да ме приземяваш. Не ми е приятно, но е страхотно. — Той се обърна към нея. — Обичам те.
Тя се изчерви.
— Благодаря.
— Само толкова ли? — извика Андреас. — „Благодаря“? Кой те е направил такава? Откъде идваш?
— От долината на Сан Лоренцо. Една общност на скромни и свободомислещи хора.
Той се приближи с широки крачки към нея и я дръпна да стане.
— Влудяваш ме!
— Е, и аз не съм съвсем с всичкия си.
— И какви сме тогава? Как ще се справим? Как ще бъдем заедно?
— Не знам.
— „Съблечи се, кукло!“ Така става ли?
— Не звучи зле.
— Добре, направи го. Бавно. Искам да те гледам. Остави гащите последни.
— Добре. Това е лесно.
Харесваше ѝ да изпълнява заповедите му. Всъщност това най-много ѝ допадаше у него. Но докато разкопчаваше блузата си, първо най-горното копче, после следващото, не беше сигурна дали ѝ харесва това, че ѝ харесва. Искаше ѝ се някак си да направи така, че да заличи думите на Стивън, изречени онази вечер в спалнята, че търси баща. С нарастващ ужас разкопча четвъртото копче, а след него и последното. Пред очите ѝ се появи картина на чувствата ѝ, която разкриваше, че Пип изпитва гняв към липсващия си баща, към всички възрастни мъже и си го изкарва на този мъж на годините на баща ѝ, провокира го, влудява го, прилъгва го да ѝ се предложи като заместител на този, който го няма в живота ѝ; тялото ѝ с готовност откликваше на това предложение, само че беше гадно да откликва по този начин. Тя пусна сутиена на пода.