— Господи, колко си хубава — въздъхна Андреас.
— Имаш предвид млада навярно.
— Не. Отвътре си още по-хубава, отколкото отвън.
— Продължавай — окуражи го тя. — Добре ми се отразява.
Когато най-сетне остана чисто гола, той падна на колене и притисна лице в слабините ѝ.
— Обръснала си се за мен — прошепна Андреас с благодарност.
— Защо мислиш, че е за теб? — попита тя с пресеклив смях.
Това, че той я харесваше, я караше и тя да се харесва, ала като се слушаше как продължава да го предизвиква, като гледаше въздействието си върху него, ужасът ѝ още повече нарастваше. Андреас я целуваше, изпиваше я с устни и Пип усещаше, че всичко ще се повтори като миналия път, ще е абсолютно същото, само че този път тя ще трябва да стигне до края и да изпълни своята част от сделката, не можеше пак да изкръшка.
Изведнъж, при мисълта как той прониква в нея, я разтърси не жадуваният оргазъм от миналия път, а едно друго проникновение. Пълната липса на съпротива от нейна страна по пътя към този миг, светкавичността и прямотата, с които Андреас беше уредил тайната им среща, лекотата, с която я беше накарал да се съблече гола в хотелската стая, съчетани с хаотично щуращите се в главата ѝ притеснения — бащина фигура, убиец, лъжицобъркач, беглец, луд — родиха една проста мисъл: не искаше да му бъде любовница.
И на строгата светлина на тази мисъл, това, което вършеха, изглеждаше нелепо.
— Ммм… — измърмори Пип и отстъпи. — Почакай малко.
Той увеси рамене.
— Какво сега?
— Не, сериозно, мечтая за този момент от месец и половина. Всяка вечер си мислех за това в леглото. Представях си, че пръстите ми са твоите пръсти. Но сега… Не знам. Май сама като го правя, ми е напълно достатъчно.
Андреас оклюма още повече. Тя грабна сутиена и си го сложи. Нахлузи джинсите направо на голо, гащите ѝ лежаха точно пред него.
— Наистина съжалявам — рече тя. — Не знам какво ми става.
— И какво ще правиш вместо това? — Гласът му беше напрегнат, издаваше усилието му да се овладее. — Ще излезеш да разгледаш стария град?
— Честно казано, единственият ми план беше да бъда с теб.
— Все още не е късно.
— Може би ако ми заповядаш… Харесва ми да ми заповядваш. Сигурно имам робска психика.
— Не мога да ти заповядам подобно нещо. Ако ти не го искаш, и аз не го искам. Каза, че го искаш.
— Знам.
Той въздъхна тежко.
— Кое наклони везните?
— Просто изведнъж не ми се струва правилно.
— Защото съм твърде стар за теб?
— О, боже, не. Харесва ми, че си по-възрастен. Даже може би повече, отколкото трябва. А и освен това, като у всички германци, на теб възрастта не ти личи. А и тези сини очи…
Андреас сведе глава.
— Значи, просто не харесваш мен.
Пип страшно съжаляваше. Коленичи до него, потупа го по гърба, целуна го по бузата.
— Всички те харесват — рече тя. — Имаш милиони почитатели.
— Те харесват една лъжа. А на теб показах истинската си същност.
— Извинявай. Страшно съжалявам.
Тя притисна главата му към гърдите си и го залюля леко. Сърцето ѝ отново омекна и Пип се зачуди дали пък няма да се стигне дотам, че да преспи с Андреас от съжаление. Никога не го беше правила, ала сега виждаше как стават тия неща. Освен това едно скрито дълбоко в нея гласче нашепваше, че в някакъв бъдещ момент сигурно ще изпитва задоволство, че е преспала с прочутия герой и беглец от закона, че това е шансът ѝ да го направи и че впоследствие ще я гризе съвестта, задето само го е подвеждала и накрая му е вързала тенекия. И то два пъти.
Лицето му беше между гърдите ѝ, дланите му обгръщаха дупето ѝ. Фактът, че на два пъти се беше отказала в последния момент, беше красноречив. Пип се сети за думите на майка си, с които тя я беше изпратила във Фелтън: „Знам, че си ми много ядосана, коте, и имаш право за това. Притеснявам се как ще се справиш в джунглата, на друг континент. Притеснявам се и за този Андреас Волф. Единственото, за което никога не съм се притеснявала, е твоят морал. Винаги си била прекрасен човек с ясни разбирания за добро и зло. Познавам те по-добре, отколкото ти сама се познаваш. И съм сигурна в това“. Пип, която нямаше очи за нищо друго, освен за кашите, с които приключваха всичките ѝ връзки, и то по нейна вина, в онзи момент беше напълно сигурна, че майка ѝ изобщо не я познава. Но да избяга от Андреас на два пъти, след като всичко нашепваше да му се отдаде — това би трябвало да означава нещо, нали? Помнеше чистосърдечната си обич към Рамон, към Драйфус дори. Това, което беше провалило живота ѝ в Оукланд, беше страстта ѝ към Стивън, гневът ѝ към по-възрастния мъж.