Тя целуна къдриците на Андреас и се дръпна от него.
— Просто няма да стане — рече Пип. — Съжалявам.
Тя си облече блузата и слезе във фоайето. Решението ѝ се струваше окончателно, то даже сякаш изобщо не беше в нейна власт; Пип беше готова да седи във фоайето цял ден и дори цяла нощ, ако се наложи. Само че Педро се появи с джипа след по-малко от час. Тя не можа да се насили да се качи отпред при него, имаше чувството, че едва ли не цялата е обрината и разнася някаква зараза. Затова полегна на задната седалка и зачака да дойдат срамът, вината и съмненията.
Те я връхлетяха с по-голяма сила, отколкото беше очаквала. Два дни не стана от леглото, не обръщаше внимание на влизанията и излизанията на съквартирантките си. Докато Андреас я харесваше, и Пип се харесваше, рееше се в небесата, а сега, след като си беше навлякла ненавистта му, се беше сгромолясала в ада на себеомразата. Макар че тя го беше отхвърлила, а не той нея, сцената в хотелската стая ѝ се струваше непоносима колкото и онази в спалнята на Стивън в Оукланд. Разиграваше се постоянно в главата ѝ, особено онзи миг, в който Пип беше гола, а Андреас стоеше на колене пред нея.
На третия ден успя да се завлече до столовата и установи, че отново е низвергната. Нахрани се с наведена глава и се върна в леглото. Вече никой не беше честен с нея. Не можеше да прецени дали е отлъчена от обществото, защото другите смятат, че е прелъстила Андреас, или защото се знаеше, че той е нещастен с нея. Така или иначе, тя беше убедена, че си го заслужава. Съчини дълго послание до Колин, пълно самопризнание, ала осъзна, че така Колин още повече ще я намрази. Затова го изтри, остави само няколко изречения.
Добре направи, че си тръгна. Той наистина е смахнат тип. Не сме правили нищо с него, само си говорихме, и това няма да се промени. Едва ли ще се задържа още дълго тук.
Андреас си дойде след три дни, държанието му към нея си беше същото, сърдечно, но дистанцирано, и това я караше да се чувства още по-виновна. Вярваше, че той ѝ е доверил тайна, която не е споделял с никой друг във Вулканите, че наистина не желае никой друг освен нея, но под усмихнатата си маска се чувства обиден и посрамен. Тъй като не можеше да преживее отново момента на своето решение, Пип започна да си мисли, че е допуснала ужасна грешка. Какво толкова щеше да стане, ако не се беше отметнала и му беше станала любовница? Ами ако се беше научила да бъде безумно щастлива с него? Сега страстта му беше затапена вътре в него и Пип не можеше да ѝ се наслаждава. Колебаеше се дали да не му се примоли за трета възможност, ала се боеше, че ще се уплаши и третия път. В продължение на седмица обикаля из лагера с буца на почти клинична депресия в гърлото. Преструваше се, че излиза да се разхожда в гората, но веднага щом се скриеше сред дърветата, сядаше на земята и се разплакваше.
Той я откри при един такъв ревлив изблик. Беше надвечер, смрачаваше се, от размазаните очертания на кълбест облак се лееше проливен дъжд. Андреас се подаде от завоя на пътеката по жълт дъждобран и гумени ботуши и я видя облегната на едно дърво, свила колене към гърдите си, мокра до кости.
— Излязох да те потърся. — Той клекна до нея. — Не знаех, че си толкова близо.
— Вече не се катеря нагоре — отвърна тя. — Идвам тук и плача.
— Съжалявам.
— Не, аз съжалявам. Провалих всичко.
— Не се обвинявай. Аз съм голям човек. Мога да се погрижа за себе си.
— Никога няма да те предам — изхълца тя. — Можеш да ми имаш доверие.
— Няма да се преструвам, че не те обичам. Наистина те обичам.
— Съжалявам — изхълца Пип.
— Стига вече. — Андреас свали дъждобрана, наметна го върху раменете ѝ и седна. — Да помислим какво ще правиш оттук насетне.
Тя обърса носа си с ръка.
— Просто ме изпрати обратно вкъщи. Даде ми невероятна възможност, а аз я пропилях.
— Уилоу ми каза, че издирването на баща ти е ударило на камък.
— Извинявай, две възможности. Пропилях и двете.
— Опасявам се, че с обещанието да ти помогнем с Анагрет може да сме те подлъгали, без да искаме. Информацията, която търсиш, е отпреди дигиталната епоха и това прави издирването много трудно. Говорих с Чен за теб. — Чен беше главният хакер. — Попитах го дали може да пуснем търсене с програма за разпознаване на изображения, като използваме някоя по-стара снимка на майка ти. Ще е необходимо да включим доста голям брой компютри, тоест ще трябва да пиратстваме, но съм готов да го направим за теб. Само че според Чен само ще си загубим времето.