— Но сега ще се опитам — продължи Лейла. — Не искам да стоиш тук, докато работя.
— О! — възкликна засегнато Пип.
— Притесняваш ме. Ако нямаш нищо против…
— Добре, тръгвам си. Но просто… — Внимание, внимание, опасност от изблик! — Защо се държиш така? Нищо не съм ти направила. Не бих направила нищо, което да те нарани.
Лейла продължаваше да се усмихва, ала в очите ѝ проблясваше нещо, което ужасно приличаше на омраза.
— Ще съм ти благодарна, ако ме оставиш да работя.
— За каква ме мислиш, за лекомислена девойка, която ще разбие семейството ти? Мислиш ли, че съм способна да ти причиня подобно нещо?
— Не смятам, че би го направила нарочно.
— Тогава защо се държиш така, след като не съм виновна?
— Знаеш ли кой е баща ти?
— Баща ми ли?
Жестът, изражението на Пип издаваха объркване и пренебрежение.
— Опитвала ли си се да го намериш?
— Какво общо има това с баща ми?
— Просто питам.
— Много ти благодаря за питането. И без това имам чувството, че цял живот ще нося на врата си табела с надпис: „Внимание, няма баща“. Това не означава, че съм готова да скоча в леглото на всеки срещнат мъж на годините на баща ми.
— Извинявай.
— Мога да си събера нещата и да се изнеса. Ще напусна също така, ако това ще помогне.
— Не искам да правиш нито едното, нито другото.
— Какво тогава? Да си сложа бурка?
— От сега нататък възнамерявам да прекарвам малко повече време с Чарлс. Ти и Том ще сте сами в къщата и ще можете да се разберете.
— Няма какво да се разбираме.
— Работата е там, че…
— Мислех ви за нормални и разумни хора. Затова ви обичам. А ти се държиш, все едно съм лабораторен плъх, който оставяш насаме в клетка на друг, за да видиш какво ще стане.
— Нищо подобно не правя.
— Определено аз така го чувствам.
— С Том имаме известни проблеми. Това е всичко. Да ти донеса ли приспивателно?
Пип изпи хапчето и когато се събуди, къщата беше празна. От прозореца се виждаше бледосиво колорадско небе, което, показваше опитът ѝ, изобщо не предвещаваше какво ще е времето следобеда, можеше и да завали, и да е необичайно топло, но така или иначе, тя беше благодарна за приглушената светлина, която беше в тон с настроението ѝ. Андреас беше скъсал с нея, ала едновременно с това я беше освободил, Пип се чувстваше хем обидена, хем някак си пречистена. След като претопли и изяде няколко гофрети, тя пое пеша към центъра на Денвър.
Навън ухаеше на пролет, заснежените Скалисти планини зад гърба ѝ като че ли ѝ напомняха още колко много неща трябва да направи в този живот и едно от тях беше да се качи в резервата Естъс и да поброди там. Можеше да се качи в планината, след като си признае на Том и преди да се прибере в Калифорния. На свежия въздух ясно се виждаше, че е дошло време за признание. Докато траеше среднощното писане на есемеси и самозадоволяването, беше имала оправдание за инсталирането на шпионската програма и за отлагането на ужасната изповед пред Том: Андреас я беше омагьосал и заробил. Сега това оправдание вече го нямаше и нямаше смисъл да се мъчи да запази живота си в Денвър, колкото и да беше приятен. Всичко беше изградено върху лъжи, а Пип искаше да е начисто.
Решителността ѝ беше непоклатима, докато Пип не стигна в редакцията на „Денвър Индипендънт“ и не си спомни колко ѝ харесва тук. Централното осветление беше изгасено, но двама журналисти бяха в залата за срещи, а от кътчето на Лейла, където лампата светеше, долиташе приятният ѝ глас. Пип се спря разколебано, чудеше се дали все пак не може да избегне признанието. Може би ако намереше начин да премахне шпионската програма? Само че това, което притесняваше Лейла, нямаше да изчезне. Ако Лейла се тревожеше, че Том си пада по Пип, едно пълно признание със сигурност щеше да охлади чувствата му. За да не мине покрай бюрото на Лейла, Пип избра по-дългия път към кабинета му.
Вратата беше отворена. Щом видя Пип, той веднага посегна към мишката.
— Извинявай — каза тя. — Зает ли си?
За миг на лицето му се изписа гузно изражение. Том отвори уста, но не каза нищо. След това се стегна, покани я да влезе и да затвори вратата.
— В боен режим сме — рече той. — Или по-скоро Лейла е в боен режим. А аз съм в обгрижващ Лейла режим. В такива моменти тя изпушва от страх, че някой може да я изпревари.
Пип затвори вратата и седна.
— Разбрах, че вчера е направила голям удар.
— Отвратителна история. По-точно за нас историята е чудесна, но по принцип е отвратителна. На нас ще ни дойде добре, стига ние да я разгласим първи. Лейла ще ти разкаже, ще ѝ е нужна помощта ти.