— Изчезнала ли е истинска бойна глава?
— И да, и не. Не е напускала „Къртланд“. Избегнали сме Армагедон, поне засега. — Том се облегна в стола, по старомодните му очила играеха отблясъци от луминесцентните лампи. — Ти едва ли си била родена, но навремето имаше часовник, който отброяваше колко остава до края на света. От Съюза на загрижените учени, ако не се лъжа. Обикновено сочеше дванайсет без четири, а след всеки кръг от преговорите за контрол над въоръжаването, стрелката се връщаше на пет минути преди дванайсет. Сега всичко това изглежда малко недодялано и смешно, като всичко останало от онези години. Кой часовник отброява наобратно?
Бърборенето му за каквото му дойде на ума явно беше опит да прикрие нещо.
— Часовникът още си стои — рече Пип.
— Наистина ли?
— Но си прав, изглежда остарял. Благодарение на рекламата сега хората имат по-високи претенции към тези неща.
Том се засмя.
— Освен това излиза, че през 1975 година няма как да е било дванайсет без пет, защото иначе вече да сме на онзи свят. По-скоро е било девет и петнайсет или някъде там.
Часовникът, отброяващ минутите до признанието на Пип, сочеше една секунда преди дванайсет.
— Както и да е, Лейла е на ръба — каза Том. — Тя изглежда кротка и повечето хора не си дават сметка колко е амбициозна.
— Аз го виждам, поне малко.
— Преди няколко години тя имаше голям аванс в скандала с изтеглянето на колите на „Тойота“, или поне така смяташе. Мислеше, че разполага с достатъчно време да изпипа материала и сама да хвърли бомбата. И изведнъж започнаха да ѝ се обаждат откъде ли не. Някой си от „Джърнъл“ бил напипал невероятна история. Хора, които до вчера хал хабер си нямаха за случилото се, вече знаеха всичко! Стана ясно, че онзи от „Джърнъл“ не е мигнал цяла нощ и е довършил материала си. Вече го бил предал на юрисконсултите да го прегледат. Можеш да си представиш какво е. Няма по-гадно нещо от това, да трябва в статията си да цитираш човек, когото допреди два дни си водил с няколко обиколки. „Вашингтон Поуст“ също е по следите на случая в „Къртланд“, Лейла вчера го е научила. Все още имаме преднина, но едва ли е голяма.
— Тя пише ли вече?
— Затова са безсънните нощи. Ако питаш мен, е по-добре да ни изпреварят, отколкото да я гледам в това състояние. Ще ми е нужна помощта ти да я удържим да не полудее.
Пип я загриза съвестта, задето се беше нахвърлила на Лейла снощи, може би Лейла беше просто преуморена.
— Но преди това — Том се приведе напред — бих искал да ти задам един личен въпрос.
— Аз всъщност дойдох да…
— Онази вечер стана дума за баща ти. И аз си мислех, че ти се справяш чудесно с разследванията и събирането на информация. Не си ли се опитвала да го откриеш?
Пип се намръщи. Защо все за баща ѝ я разпитваха? В гузното ѝ съзнание проблесна интригуващата мисъл, че Андреас е изчезналият ѝ баща. Заради това майка ѝ е толкова враждебно настроена към него. А Том и Лейла са открили шпионската програма и знаят за Пип повече от самата нея. Андреас да е баща ѝ: звучеше налудничаво, но все пак имаше известна логика, противна, гризяща съвестта логика.
— Опитвала съм се — отвърна тя. — Майка ми обаче е прикрила добре следите си. Разполагам единствено с измисленото ѝ име и приблизителната дата на раждането ми. В училище като че ли винаги бях в правилния клас, значи, съм се движила с връстниците си. Но съм сигурна, че актът ми за раждане е фалшив.
Том я гледаше с притеснително умилително изражение. Пип сведе очи.
— Всъщност — рече тя — аз не съм много добър човек.
— Какво? Защо да не си добър човек?
Пип си пое дълбоко дъх.
— Невинаги казвам истината.
— За кое? За баща ти ли?
— Не, това за баща ми е вярно.
— А тогава за какво?
„Кажи го — помисли си тя. — Кажи: бях в Боливия, не в Калифорния…“
На вратата се почука.
Том скочи.
— Влез, влез!
На прага стоеше Лейла. Гледаше Пип, а говореше на Том.
— Говорих с Джанет Флейнър. Снощи изведнъж се сетих за нещо, което тя спомена. От рода на: „Крайно време е някой да ми обърне внимание“.
— Лейла — обади се нежно Том.
— Изслушай ме. Не съм параноичка. Джанет със сигурност подхвърли нещо в този дух, затова ѝ се обадих и се оказа, че тя наистина се е свързала с друг. Преди да отида при нея. Още докато снимките на Коуди са били във фейсбук, е писала на „онзи известен борец за истината, слънчевото момче“. Така го нарече, „слънчевото момче“. На когото всички изпращат сведенията си.
Пип я връхлетя двойна вълна от изчервявания, при първата, по-леката, лицето ѝ поаленя, а при втората като че ли пламна цялото ѝ тяло.