— И какво? — попита нежно Том.
— Ами той не отговорил на госпожа Флейнър. Нищо не последвало.
— Чудесно. Щастлив край. Няма как да ни направи мръсно от Боливия. За да разследваш както трябва един такъв случай, се нуждаеш от хора на терен.
— Да, само че Волф така и не качил снимките. Той публикува десетки глупости на ден, не подбира. Но по някаква причина не е качил снимките.
— Това изобщо не ме притеснява.
— Мен обаче ме кара да се потя от страх.
— Лейла. Той е разполагал с тази информация почти година. Какво може да го накара да я пусне през следващите пет дни?
— Всеки голям скандал си има точка на кипене. Изведнъж, в рамките само на няколко часа, всички започват да говорят за него. Ако Волф се докопа до още някоя трошичка, може да реши да разгласи цялата история. Не стига, че от „Поуст“ може да ме изпреварят, но при мисълта той да…
— Когато не си се наспал, светът изглежда страшен. Слонът е в твоите ръце. Само ти можеш да свържеш точките от Амарило до Албъкърки.
— Има достатъчно случаи на кражби на слонове. Няма да е за първи път.
— Ако държиш да се тревожиш, тревожи се за „Поуст“.
Лейла се засмя дрезгаво.
— Мисълта за „Поуст“ направо ме парализира. Сигурно ме водят с поне няколко дни в разследването на скандала с наркотиците в „Къртланд“. Може и седмици. Не мога едновременно да пиша текста за него и да търся потвърждение от няколко източника за репортажа за ядрената бойна глава.
— Едното върви с другото. Нищо лошо няма да стане, ако от „Поуст“ разполагат с повече подробности за наркотиците, важното е ние първи да пуснем новината. Ще ги оставим те да се занимават с дреболиите и да наливат масло в огъня. В най-лошия случай, ако те излязат първи с материал за наркотиците, ние ще ги последваме с репортажа за Армагедон.
— Сигурен ли си, че не искаш да работим съвместно с тях?
— Да си сътруднича с издание на Джеф Безос? Никога!
— В такъв случай приеми, че през следващите няколко дни няма да съм на себе си.
Лейла излезе, Том я изпрати с поглед.
— Мразя да я гледам в такова състояние — рече той. — Все едно ще свърши светът, ако някой я изпревари.
Пип се чудеше дали не е сгрешила. Ясно беше, че за Том не съществува друга жена освен Лейла.
— В теб ли е телефонът ти? — попита той.
— Телефонът ми?
— Искам да се обадя в „Поуст“. Ще набера няколко номера да видя кой е там в събота. Ако най-важните хора ги няма, тя може да се поуспокои малко.
Въпреки че беше дошла с намерението за пълно самопризнание, Пип се изкушаваше да отговори, че телефонът не е в нея, тъй като от есемесите вътре се носеше смъртоносна радиация. Само че беше глупаво — а и никой нямаше да ѝ повярва — да излъже, че телефонът не е в нея. Подаде го на Том с усещането, че му връчва бомба, която може да избухне всеки момент, и остана отпред в коридора с надеждата, че близостта ѝ ще му попречи да прочете съобщенията.
Ясно беше, че е загубила кураж и този ден поне няма да се стигне до признание. Ако, както подозираше сега, грешеше за увлечението на Том по нея, може би положението ѝ не беше чак толкова безнадеждно и премахването на програмата на Андреас щеше да реши проблема. Когато Том излезе от кабинета си широко усмихнат и ѝ върна телефона, Пип веднага се скри в тоалетната и се заключи в една кабинка.
Сигурно ще решиш, че ти въртя номера, защото вече не ме искаш. Може и да е така. Но трябва да ми кажеш дали можеш да премахнеш шпионската програма. Ако можеш, направи го. Постави ме в ужасно положение. По-добре изобщо да не те бях срещала. Искам да изтрия всичко онова и да остане само животът ми тук. Ако наистина ти пука за мен, отговори ми. Ако не се обадиш, ще кажа всичко на Т. Да, това е заплаха.
Тя изпрати съобщението и се отправи към бюрото на Лейла, която отново говореше по телефона. Пип се спря отстрани с наведена глава, опитваше се да си докара разкаян вид.
— Извинявай, че те притеснявам — каза тя, когато Лейла затвори. — Надявам се, че не си чак толкова не на себе си и ще ми позволиш да ти помогна.
Лейла като че ли се канеше да я отреже, но явно размисли.
— Няма да говорим за това — отвърна тя. — Тази седмица от теб се иска да бъдеш истински журналист. Не стажант, нито пък гост в дома ни. Смяташ ли, че можеш да работиш с мен?
— Обичам да работя с теб.
Първата ѝ задача беше да събере повече информация за хладнокръвното показно убийство на двете жени от Тенеси. Фактите съответстваха на тъжната история, която ѝ беше разказала Лейла. Двете сестри, по баща Кенили, бяха отвлечени по едно и също време в различни градове, по телата им нямаше следи от сексуално насилие и официално полицията не разполагаше с никаква версия за убийството. Докато се мъчеше да научи нещо повече за престоя в болницата и изчезването на брат им Ричард, Пип си мислеше, че заплахите ѝ да напусне са били детински лигавщини. Живеенето с Том и Лейла несъмнено беше грешка, но работата в „Денвър Индипендънт“ със сигурност не беше.