— Сега ли?
— Не. В Денвър. Знам отговора, така че не ме лъжи.
Пип отвори уста, после я затвори. Толкова се беше унесла в работата си, че не ѝ беше минало през ума да се запита защо Том се е затворил със системния администратор.
— Ясно е, че съм разтревожен — продължи той, без да я поглежда. — Но съм готов да приема възможността, че не само ти си виновна. Слушам те, говори.
Тя се опита да проговори. Преглътна. Опита отново.
— Исках да си призная. В събота. Съжалявам, че не го направих.
— Кажи го сега тогава.
— Не искам.
— Защо?
— Ще ме намразиш. Лейла ще ме намрази.
Том подхвърли към нея няколко страници, закачени с кламер.
— Това е докладът на Кен за мрежата в редакцията. Разполагаме с изключително добра защита. Улавя всички известни шпионски програми. Но очевидно има и такива, които на нас не са ни известни. Кодът на тази е напълно непознат. Отне ни малко време да я открием, ала в крайна сметка Кен успя.
Очите на Пип не я слушаха. Думите в доклада се размиваха.
— Знаеше ли за това? — попита Том.
— Не бях сигурна. Но се притеснявах от подобно нещо. Отворих един прикачен файл, който не биваше да отварям.
Той ѝ подхвърли още някакъв документ.
— А за това? Това е докладът от домашния ми компютър. Отваряла ли си подозрителни прикачени файлове у дома?
— Веднъж…
Том стовари юмрук върху бюрото.
— Кажи името му!
— Не искам — прошепна тя.
— Разполагал е с две седмици да рови на воля в домашния ми компютър. От третия ти ден тук е имал пълен достъп до мрежата на редакцията. На кого дължим днешния си голям удар? Кой ни донесе снимките от фейсбук? За кого знаем, че е разполагал с тях още миналото лято?
— Не знам.
— Кажи го!
Тя се разплака.
— Съжалявам. Толкова ме е срам…
Том побутна кутия с кърпички към нея и зачака със скръстени ръце да се посъвземе.
— Излъгах — подсмърчаше Пип. — Бях в Боливия шест месеца. Проекта „Слънчев лъч“. От там взех снимките от фейсбук. От него. Излъгах ви. Излъгах ви и ужасно съжалявам. Давам си сметка, че това е ужасно.
— Наистина ли си даваш сметка?
— Да! Всички тайни източници, всичките ни сведения, всичко. Съзнавам го. Съжалявам много.
Погледът на Том беше прикован в някакво невидимо присъствие, не в нея.
— Запознах се с една германка в Оукланд — продължи тя. — Тя ми предложи да отида в Боливия. Каза ми, че от проекта „Слънчев лъч“ може да ми помогнат да открия баща ми. И затова отидох там и той…
— Произнеси името му.
— Не мога. Той ме хареса и ми довери нещо. Сигурно се досещаш какво.
— Какво?
— Че е убил човек. Че с никого не го бил споделял освен с теб. След това се отказах от издирването на баща ми и исках да си тръгна, и той ми каза да дойда тук. Страхуваше се, че искаш да го изобличиш. Изпрати ми писмо с прикачен файл. Знаех какво има в него, но въпреки това го отворих. Няма нищо друго, заклевам се.
Том разтърка чело.
— И защо го направи?
— Не знам! Чувствах се виновна, той беше хлътнал по мен. Мислех, че трябва да откликна. И откликнах. Не е правилно, знам. Но той е толкова известен, не можах да устоя. Само че не го харесвах и той се засегна, и не знам, смятах, че му дължа нещо. А след това тук бях толкова щастлива, че всичко започна да ми се струва като някакъв ужасен извратен кошмар.
— Извратен?
— Не съм спала с него. Не съм!
— Мислиш ли, че ме интересува с кого спиш?
Телефонът звънна. Том го изключи, но погледът му остана впит в екрана.
— Както и да е — каза тя. — Знам, че съм съучастничка. Може да ме предадеш на полицията, ако искаш.
— И това с каква цел?
— Да си получа наказанието.
— Признавам, че не търпя лъжци край себе си. Според мен е най-добре да напуснеш и да се върнеш при майка ти. Но не желая да те наказвам.
Пип никога не беше попадала в полицейски участък, не я бяха изпращали в кабинета на директора, не знаеше какво е да ти се скара баща ти. Един-два пъти беше сгазвала лука, но не чак толкова, че да не може да се измъкне с мили очички, разкаян вид и оправдания, че е имала добри намерения. Винаги беше успявала да избегне мъмренето, а сега си получаваше заслуженото. Въпреки това ѝ се струваше прекомерно жестоко, че се е изложила точно пред Том. За нищо на света не би искала да му падне в очите. Негова зрялост и мъжественост, обръснатите му бузи, плешивото теме, вързаната накриво вратовръзка, предизвикателно старомодните очила — всичко у него като че ли говореше за пълна нетърпимост към детинщините. Страшно тъжно ѝ беше, че точно него е предала и разочаровала.