— Ало!
— Здравейте! — зачурулика тя с прелъстителски плам, в който се бе научила да вмъква извинителна нотка заради изпитваното и от двете страни неудобство. — Безпокои ви Пип Тайлър от „Възобновяеми решения“, обаждам ви се заради писмото, което ви изпратихме преди няколко седмици. С господин Букавàж ли разговарям?
— Бу`каваж — поправи я недоволно мъжът.
— Извинявайте, господин Бу`каваж.
— За какво става дума?
— Става дума за възможност да намалите разходите си за електричество, да помогнете на планетата и да се възползвате в пълен размер от отпусканите от щатските и федералните власти субсидии за електроенергия — отвърна тя, макар че всъщност намаляването на разходите беше хипотетично, не беше много сигурно доколко добиваната от отпадъци електроенергия е щадяща за околната среда, а Пип изобщо нямаше да му се обажда, ако „Възобновяеми решения“ и нейните партньори имаха някакво намерение да оставят на потребителите голям дял от държавните субсидии.
— Не ме интересува — заяви господин Букаваж.
— Сигурно знаете — настоя Пип, — че много от съседите ви проявяват интерес към създаването на колектив, оползотворяващ отпадъците. Може да ги поразпитате за подробности.
— Не разговарям със съседите ми.
— Да, да, разбира се, не ви карам насила, щом не желаете. Но причината, поради която те се интересуват от тази възможност, е, че в момента ви се предоставя шанс да започнете да потребявате по-чиста и по-евтина енергия, като същевременно получите немалки данъчни облекчения.
Едно от правилата на Игор гласеше, че ако успееш да повториш поне пет пъти „по-чиста и по-евтина енергия“ и „данъчни облекчения“, накрая клиентът неминуемо ще се съгласи.
— Какво точно продавате? — попита господин Букаваж една идея по-любезно.
— О, ние не продаваме нищо — излъга Пип. — Опитваме се да наберем подкрепа сред местните жители за производството на енергия от отпадъци. Това е по-чист, по-евтин и носещ данъчни облекчения начин за разрешаване на два от най-големите проблеми на вашата община. Говоря за високите цени на електроенергията и за съхраняването на отпадъците. Ние можем да ви помогнем да изгаряте боклука си така, че това да не води до замърсяване на природата, а получената енергия ще отива направо в мрежата и по този начин е възможно да спестите немалка част от разходите си и да допринесете за спасяването на планетата. Ще ми позволите ли да ви обясня как точно може да стане това?
— Вие от кои сте? — попита господин Букаваж.
— Моля?
— Някой ви плаща да ми се обаждате и да ме безпокоите по време на следобедната ми почивка. Какво печели той от това?
— Ами в общи линии ние сме само посредници. Вие и вашите съседи едва ли имате времето и опита да организирате сами микроколектив за оползотворяване на отпадъците и поради това изтървавате възможността за по-чиста и по-евтина електроенергия, както и за немалки данъчни облекчения. Ние и нашите партньори притежаваме опита и познанията да ви покажем пътя към по-голяма енергийна независимост.
— Добре, но все пак кой ви плаща?
— Ами както вероятно знаете, има щатски и федерални субсидии за насърчаване на производството на възобновяема енергия. Ние получаваме част от тях, колкото да възстановим направените разходи, а останалото е за вас.
— С други думи, аз плащам данъци, за да се финансират тези програми, и евентуално след това може да получа нещо от тях.
— В известен смисъл може и така да се каже — отвърна Пип. — Всъщност обаче е малко по-сложно. В много от случаите вие не плащате преки данъци за финансирането на тези програми. Но определено можете, евентуално, да се възползвате от данъчните облекчения и да получите по-чиста и по-евтина енергия.
— Като си горя боклука.
— Точно така, благодарение на съвременна нова технология. Суперчиста, суперикономична. — Можеше ли да вмъкне отново данъчните облекчения? Пип така и не беше преодоляла страха си от така наречената от Игор „точка на пречупване“, но сега като че ли я беше достигнала. Тя си пое дъх и попита: — Желаете ли да ви обясня по-подробно как може да стане това?
Господин Букаваж измърмори нещо, което прозвуча като „Да си горя боклука!“, и затвори.
— Майната ти — изруга Пип.
След това обаче се почувства виновна. Не стига, че въпросите на господин Букаваж бяха съвсем разумни, но и името му беше едно никакво, а и той явно нямаше никакви приятели сред съседите си. Сигурно беше самотен като майка ѝ, а Пип нямаше как да не изпитва съчувствие към всеки, който ѝ напомняше за майка ѝ.