— Майка ми беше права — каза ми много по-късно майка ми, години след смъртта на татко. — Бях глупава, завеяна гъска. Жадувах за доброта и изобщо не ми беше минавало през ума, че може да има толкова добър човек като баща ти. Мислех, че съм попаднала на най-добрия мъж на света. На тъмна уличка в Моабит! Някакво чудо! Нали се сещаш колко издут беше винаги портфейлът му, пълен с всевъзможни боклуци, които той никога не изхвърляше, визитки на важни хора, изрезки от важни публикации, съвети за самоусъвършенстване, рецепти за по-добър свят. И пари. Не бях виждала толкова пари накуп, бяха повече от дневния оборот на фурната. Комунистическа фурна с една каса и със субсидирана цена на хляба: това беше моята представа за много пари! Изобщо не можех да преценя, че хотелът е ужасен, докато баща ти не ми каза, а дори и тогава аз винях конгреса, не него. Какво знаех за силния долар и слабите валути? А и не разбирах всичко, което той ми говореше, затова мислех, че целият град Денвър го е избрал за свой представител на някакъв важен световен конгрес. Мислех го за богаташ! Не бях виждала по-издут портфейл. Не знаех, че Дружеството за международно разбирателство има всичко на всичко четирима членове в цяло Колорадо. Нищо не знаех. Той завладя сърцето ми за пет минути. Бях готова на колене да пълзя до Америка, за да бъда с него.
Трябвало да минат няколко години, за да се уталожи еуфорията ѝ и бракът им да се избистри. В началото тя била потънала в грижи за малките и в курсовете във вечерното училище, където в крайна сметка завършила фармация. Но на първите президентски избори, които помня, майка ми гласува за Бари Голдуотър. Беше видяла достатъчно от социализма, за да предрече неизбежния му крах, знаеше, че руснаците са крадци, изнасилвачи и убийци, и така и не беше преодоляла шока от откритието си, че баща ми е богат само в сравнение с Йена, само доколкото повечето американци са богати. Заради разочарованието си от него тя идеализираше истинските богаташи, приписваше им небивали качества. Беше отдала младостта и красотата си за живот в схлупена къща с три спални с незначителен прогресист, който обаче беше твърде добър и мил, че да го зареже, и разгневена от глупостта си, майка ми се възхищаваше на мъжете, които бяха успели да се издигнат: Голдуотър, сенатор Чарлс Пърси, по-късно Роналд Рейгън. Техният консерватизъм допадаше на германското ѝ убеждение, че природата е съвършена и че всички нещастия на света идват от човека. Докато аз ходех на училище, тя работеше в аптека „Аткинсън“ на „Федерал“ и там всеки божи ден пред нейното гише се редяха болни с рецепти, които трябваше да обслужи. Хора, които се тровеха с цигари, алкохол и вредни храни. На тях не можеше да се вярва, на Съветския съюз не можеше да се вярва и в съответствие с това се формираха и нейните политически възгледи.
Баща ми знаеше, че природата не е съвършена. През годините, в които беше работил за Отдела по земеделие, той беше стоял в напукани от сушата ниви сред умиращи от жажда растения, губещи твърде много вода през устицата си само защото употребяват въглеродния диоксид неефективно, тъй като лявата ръка на молекулата хлорофил не знае какво прави дясната — лявата поема кислород и отделя въглероден диоксид, докато дясната прави точно обратното. Баща ми виждаше деня, в който пустините ще разцъфтят заради по-умни растения, усъвършенствани от хората и обогатени с по-хубав, по-модерен хлорофил. Освен това той знаеше, че Клелия разбира от химия, предизвикваше я да обори неговите доказателства за несъвършенството на природата и по време на вечеря двамата често спореха, като нерядко повишаваха гласове.
За съжаление, майка ми не беше добра мащеха на двете ми сестри. Тя самата беше като попарено от суша растение, копнееше за дъжда на бащиното ми внимание, което се лееше тъй напоително към сестрите ми. Но не беше само това, Клелия критикуваше сестрите ми така, както майка ѝ беше критикувала нея, не одобряваше как се обличат. Това се дължеше както на бунтарската вълна през 60-те, като цяло доста труден период за консерваторите, така и на бунта на един от нейните органи, дебелото черво. Казвали са ми, че като бебе много съм страдал от колики, но малко след като отминал този стрес, майка ми развила извънматочна бременност. Преумора, разочарование от живота, финансови притеснения, наследствено предразположение, лош късмет: червата ѝ се възпалили и ѝ създаваха главоболия до края на живота. Те разкривяваха лицето ѝ така, както стомахът на майка ѝ беше разкривявал нейното, и за всички, с изключение на мен, Клелия се превърна в гласа на тяхното недоволство.