По-нататък стана още по-зле. С наближаване на времето за заминаване за колежа, с Мери Елън Щалстрьом, с която бях на абитуриентския бал и чийто романтичен мерник беше взел на прицел един недостижим съученик, си дадохме безкръвен, но въпреки това не по-малко вълнуващ обет взаимно да се избавим от девствеността; в последните почивни дни на лятото, в хижа в Естъс Парк, принадлежаща на родителите на един наш приятел, в съдбовния момент на проникването силният ми мъжествен тласък неволно нацели най-чувствителното и забранено кътче в тялото на Мери Елън. Тя се разкрещя с цяло гърло, сви се и ме срита. Опитите ми да я успокоя и да се извиня я докараха до истерия. Мери Елън пищеше и се мяташе, едва си поемаше дъх и не спираше да повтаря някакви нечленоразделни думи, които, за мое огромно облекчение, най-накрая разтълкувах като желание веднага да бъде откарана обратно у дома в Денвър.
Анално предизвиканият писък на Мери Елън още кънтеше в ушите ми, когато ме приеха в Пенсилванския. Баща ми беше предложил да избера по-малък колеж, но от Пен ми предложиха стипендия, а майка ми ме съблазни с приказките си за богатите могъщи хора, с които ще се запозная в колеж от Бръшляновата лига. През първите три години от престоя ми в Пенсилванския не се сприятелих с нито един богаташ, но за сметка на това смътните ми догадки за мъжката вина получиха здрави теоретични основи. От лекции както във, така и извън колежа, като се започне с беседата за секса, изнесена ни през първата седмица от четвъртокурсничка по гащеризон, научих, че съм още по-неспасяемо затънал в патриархалността, отколкото подозирах. На всичкото отгоре излизаше, че зад всяко сближаване с представител на противоположния пол се крият априори съмнителни мотиви.
Не че имаше кой знае какви сближавания. Очевидно не изглеждах отвратително млад само на момичета под метър и петдесет. Една от тях, която работеше в редакцията на „Дейли Пенсилвейниън“ през втората ми година, започна да ми кима и да ми мята многозначителни погледи, а накрая ми тикна в ръката бележка, в която намекваше за „опасността“ да бъде „страшно наранена“ от мен. Угодих ѝ и една вечер я целунах пред общежитието, отчасти поради чувството за вина, че нямам желание да преспя с нея — че съм обективиращ мъж, който вижда в нея единствено ниския ѝ ръст — и отчасти с подлия мъжки мотив най-сетне да вкарам някоя в леглото си, ала не бях в състояние да ѝ угодя чак толкова, че да откликна по очаквания начин на признанията в любов, които тя ми прошепна с наведена глава, и в крайна сметка пак излязох виновен, задето съм я наранил, и то без да постигна нищо. За капак, за да не ме вижда никога повече, тя напусна „Дейли Пенсилвейниън“ с гръм и трясък.
Потърсих спасение в бирата, масите за билярд в „Хюстън Хол“ и вестника. Като „журналисти“ в студентско издание, занимаващи се с лекомислени студентски неща, аз и приятелите ми постигахме нива на самодоволство, с каквито съм се сблъсквал единствено у репортери от „Ню Йорк Таймс“. Разбира се, под обвивката се криеше мека сърцевина на неопитност, но всички се хвалехме със сексуалните си подвизи в гимназията и на мен изобщо не ми хрумваше, че след като аз съм излъгал, може и другите да са поразкрасили постиженията си. Единственият човек, който прозря истината, беше Луси Хил. Тя учеше със стипендия в „Чоут Розмари Хол“ и беше работила като сервитьорка две години, преди да я приемат. Приятелят ѝ беше към трийсетте, хипар и самоук дърводелец, който приличаше много на Д. Х. Лорънс, любимия ѝ писател. Приятелският изследователски интерес на Луси към мен беше по-ясно изразен и по-приемлив, отколкото на сестра ми Синтия. Когато ѝ разказах за случая с Мери Елън Щалстрьом, тя се разсмя и отбеляза, че Мери Елън се е разкрещяла, защото съм ѝ предложил точно това, което иска, но отказва да си го признае. Луси беше твърдо решена да ми намери гадже, с което „да си играете на зайчета“. Това със зайците не ми харесваше, а и снизхождението, което се долавяше от думите ѝ, не ми допадаше, но нямаше с кого друг да си говоря за секс и затова продължавах да ходя в къщата ѝ извън кампуса за слабо кафе и клисави десерти по рецепти от „Готварска книга от Лосовия лес“.