— Ще отида при нея.
— Недей — спря ме Луси, — по-добре да се опита да се омеси с останалите. Така беше и на купона за Деня на Бастилията. Хората виждат, че си струва да поговорят с нея, разпитват ме коя е и откъде е, но ги е страх да я наближат. Не знам защо изобщо си прави труда да идва, след като смята, че всички са под нивото ѝ.
— Тя е срамежлива — отвърнах аз.
— Аз бих използвала друга дума.
Анабел видя, че говорим за нея, и ни обърна гръб.
— Дай да видим къде сте скрили бирата — рече Осуалд.
Тръгнах след него към кухнята, но Луси ме хвана за ръката, искала да ми покаже нещо. Качихме се в спалнята. На грубата светлина на голата крушка на тавана тя наистина напомняше на дребно животинче. Попитах я какво иска да ми покаже.
— Опашката ми. — Луси се завъртя и размаха опашка към мен. — Няма ли да я пипнеш?
На кого не му е приятно да пипа пухкава козина? Погладих опашката и Луси се притисна заднешком в мен, потри дупе в бедрата ми и опашката падна. Това хем беше възбуждащо, хем не беше. Тя вдигна ръцете ми към полюшващите се под пижамата гърди и изцвърча:
— Аз съм малка разгонена катеричка!
— Леле! — възкликнах аз. — Но освен това не си ли и домакиня на купона?
Луси се завъртя, свали слънчевите ми очила и притисна лице към моето. Гримът ѝ миришеше на пастел.
— Някой губил ли си е девствеността с катерица?
— Не се знае — отвърнах аз.
— Дали изобщо ще се брои?
Тя пъхна език в устата ми, а след това ме придърпа към леглото. Сексът с катеричка с полюшващи се под детската пижама страхотни гърди доста ме изкушаваше, а и някак си не ми пукаше за Анабел, интуитивно си давах сметка, че заиграването с някой друг може да се отрази благоприятно на свалката с нея. Но когато Луси насочи ръката ми под ластика на долнището с думите: „Хайде, пипни малкото космато животинче“, нямаше как да не зърна нейната лиготия през смаяните очи на Осуалд, чиято личност ме подсети за Анабел, нейните категорични оценки, ококорените ѝ очи на обесник, и това ме накара да се дръпна. Изправих се и си сложих очилата.
— Съжалявам.
Луси до такава степен беше прегърнала плановия си подход към секса, че не показа, а може би дори и не изпита, никаква обида.
— Няма нищо — каза тя. — Не е задължително да продължаваме с това, за което още не си готов.
Усещах миризмата на пудра от лицето си, сигурно изглеждах, все едно съм ял лайна. Отидох в банята да се измия и установих, че е останало едно голямо кафяво петно на яката на ризата ми, единствената ми официална риза.
Долу бяха пуснали „Кинг Кримсън“, любимата група на Боб. Анабел я нямаше. Осуалд стоеше край входната врата със Златната среда, който държеше купчина брошури, прихванати с ластик.
— Нашият приятел е публикувал сборник със стихотворения — обясни Осуалд.
— Поезията трябва да е безплатна — обади се Златната среда и ми връчи една книжка. — Това е подарък.
— Прочети му първото — подкани го Осуалд. — Харесва ми жизнерадостното настроение.
— „Босите ми пети шляпат в черната пролетна кал — зарецитира Златната среда. — Земята е ПЪРДЯЩА ВЪЗГЛАВНИЦА!
— Ето това е — кимна Осуалд. — Връх на поетическия въздух под налягане.
— Виждали ли сте Анабел? — попитах аз. — Анабел Леърд?
— Току-що си тръгна.
— С джинсовото яке?
— Същата.
Изскочих на улицата. Щом стигнах на ъгъла с Маркет Стрийт, мярнах Анабел на следващото кръстовище, чакаше светофара. Струваше ми се, че в рамките само на половин час тя се беше превърнала в човека, когото очите ми винаги ще търсят. Тя сигурно беше чула как тичам след нея, но дори когато я настигнах, не ме погледна.
— Как можа да си тръгнеш? — попитах аз, задъхан. — Без да поговорим.
Анабел извърна лице настрани.
— Защо си толкова сигурен, че искам да говоря с теб?
— Нападна ме разгонена катерица. Извинявай.
— Може да се върнеш. Тя изглежда твърдо решена да те вкара в леглото си. Явно заради теб не вървят нещата с майстора. Като го видях с онези безумни рога, си помислих, че изобщо не си дава сметка колко добре му пасват.
— Да отидем някъде? — предложих аз.
— Прибирам се.
— О… Хубаво.
— Но не мога да ти забраня да се качиш във влака с мен. Ако ме последваш до къщи и помолиш любезно, може и да те пусна в кухнята.
— Защо дойде на купона? Знаела си, че няма да ти хареса.
— Искаш да чуеш, че съм го направила заради теб?
— Така ли е?
Тя се усмихна, макар да продължаваше да не ме поглежда.
— Аз ли да мисля вместо теб?