И макар че така и не тръгна на църква, Пип постепенно загуби връзка с приятелките си от колежа, тъй като твърде често им пращаше есемеси в последния момент, че не може да излезе с тях, защото е обещала да поиграе с Рамон или да го заведе до магазина за втора употреба да му купи кецове. Това определено беше препъникамък в общуването, ала според нея истинският проблем се състоеше в това, че приятелките ѝ я бяха отписали като шантава идеалистка, която живее незаконно в чужда къща. Сега ѝ бяха останали само три дружки, с които излизаше да пийне по нещо в събота вечер и с които поддържаше контакт предимно с есемеси, като внимателно преценяваше какво да сподели, защото наистина беше шантава идеалистка, живееща незаконно в окупирана къща. За разлика от Стивън и Мари, които идваха от добри католически семейства от средната класа, с преместването си в къщата на Трийсет и трета улица Пип не беше слязла кой знае колко от нивото на майчиното си бунгало във Фелтън, а студентският ѝ заем, така или иначе, я принуждаваше да живее така, все едно е дала обет за бедност. Струваше ѝ се, че върши нещо смислено единствено когато изпълняваше домакинските си задължения в къщата и помагаше на Рамон. И все пак, ако трябваше да отговори на въпроса на Игор, Пип наистина имаше амбиция, макар и да нямаше план как да я осъществи. Амбицията ѝ беше да не свърши като майка си. И заради това фактът, че се справя добре с живеенето в окупирана къща, не я радваше особено, даже в повечето случаи я изпълваше с ужас.
На ъгъла тя зави по Трийсет и трета улица и отдалеч видя седналия на стъпалата Стивън, облечен с обичайните си момчешки дрехи, карирана риза с къси ръкави, издути от големите му бицепси, и с купени втора ръка кецове. Под близкия надлез в прозирната вечерна мъгла грееха снопове златисти лъчи. Стивън беше увесил глава.
— Привет, привет! — извика весело Пип и скочи от колелото.
Той вдигна глава и я погледна със зачервени очи. Лицето му беше мокро.
— Какво е станало? — попита тя.
— Всичко приключи — отвърна той.
— Кое е приключило? Какво е станало? — Пип пусна колелото на земята. — Да не са взели къщата на Драйфус? Какво се е случило?
Стивън се усмихна едва-едва.
— Не, не са взели къщата на Драйфус. Какво говориш? Приключи бракът ми. Мари замина. Изнесе се.
Лицето му се разкриви и от недрата на Пип бликна студен страх, който при преминаването си от кръста надолу се превърна в ужасяваща топлина. Колко добре знаеше тялото ѝ какво иска. Колко бързо попиваше информацията, която можеше да използва. Тя свали каската и седна на стъпалата.
— О, Стивън, толкова съжалявам. — До този момент се бяха прегръщали само за здравей-чао, но изведнъж крайниците ѝ така се разтрепериха, че тя положи длани на раменете му, сякаш иначе ръцете ѝ щяха да се откъснат от ставите си и да паднат. — Тъй неочаквано…
Той подсмръкна леко.
— По нищо не си личеше, нали?
— Не, не, изобщо.
— Да — процеди Стивън ядно, — защото тя няма как да се омъжи отново! Това беше моят коз.
Пип го стисна и разтърка бицепса му, в това нямаше нищо лошо, той се нуждаеше от приятелска утеха. Мускулите му бяха напомпани от тестостерон и тъй топли. А голямата пречка вече я нямаше, беше се изнесла, нямаше я!
— Но пък вие толкова се карахте — подхвърли тя. — Почти всяка вечер, месеци наред.