— Да вървим у вас да си събереш нещата — рече Андреас.
— Бригите ще ме намрази.
— Мен ще намрази повече.
През следващите две-три години беше щастлив с нея. Тя беше много млада и не знаеше нищо, най-вече как се живее с мъж, а въпреки че и Андреас никога не бе живял с жена, все пак беше по-голям и Анагрет смяташе, че той знае всичко. Взираше се сериозно в очите му, когато той беше върху нея, в нея, завладяваше я изцяло, и само споменът за погледа ѝ беше достатъчен да го възбуди, макар и да не му беше ясно защо е така. Докато идеалистичният ѝ плам беше жив, Андреас я оставяше да купува всевъзможни дрънкулки, чаршафи, глинени чаши, абажури, които знаеше, че са грозни. Хвалеше блудкавите ѝ индийски манджи, които тя сама се беше научила да приготвя. Приятно му беше да я гледа как си намира място в Берлин, завързва нови приятелства и възстановява стари, присъединява се към най-различни общности, започва работа в център за подкрепа на жени. Когато излизаха заедно, се чувстваше горд, не потиснат, че Анагрет го държи под ръка и не поглежда към друг мъж. У дома тя беше сърцераздирателно горяща от желание да задоволи желанията му. За нея като че ли честият секс беше потвърждение, че им е писано да са заедно и че не е извършила нищо лошо, като се е отдала на убиеца на пастрока си. През първите две-три години Андреас с радост се възползваше от тази нейна представа за секса почти всяка нощ.
Само че проблемът със секса като представа беше в това, че представите лесно се променят. Постепенно Анагрет достигна до друга, много по-отегчителна представа за пълна искреност в леглото с тежък уклон към говоренето. Първоначално Андреас ѝ угаждаше, опитваше се да бъде добър мъж, мъчеше се да вдъхне живот на идеалния образ, който и той имаше за себе си, но накрая вече не можеше да го отрече: безкрайните разговори с лишена от чувство за хумор двайсет и три годишна девойка му бяха досадни. Денем, когато бяха далеч един от друг, все още си представяше сериозния ѝ поглед, ала щом се прибереше у дома, откриваше човек, който по нищо не приличаше на обекта на желанията му. Тя беше уморена, в мензис, нямаше време, трябваше да утешава някоя посестрима в работата, да организира протест за поредната си безплодна кауза. Или, още по-зле, държеше да обсъдят как се чувства. Или, и това беше най-лошият вариант, настояваше да обсъдят как се чувства той.
За да избяга от домашната скука, Андреас пътуваше по конференции в чужбина, в Сидни, Сао Паоло и Сънивейл. Успоредно с работата си в комисията на Гаук, разглеждаща архивите на Щази, консултираше проекти в областта на въздаването на справедливост в страните в преход от Източния блок, седеше в ярко осветени зали, напълно еднакви във всяко отношение с изключение на етикетите по бутилките с минерална вода пред непомирилите се противници. Тъй като журналистите и камерите го обичаха, започнаха да го търсят информатори от корпорации и държавни учреждения в обединена Германия, а тъй като работата в комисиите не отговаряше на натюрела му (той беше единак, не си падаше по колективизма), Андреас обмисляше да създаде нещо свое, да се превърне в борса за тайни, като прескочи комисиите и работи директно с медиите. Само че домашният му проблем, несъответствието между нощния обект на желанието и дневната действителност на Анагрет го следваха навсякъде. Дори когато беше сам в хотелска стая в Сидни, възбуден от спомена за сериозния ѝ поглед, беше достатъчно да ѝ се обади и щом чуеше гласа ѝ, пак се изпълваше с досада. Отегчението идваше мигновено и беше смазващо. За каквото и да говореха, то беше безумно, непоносимо несъответстващо на това, което той желаеше.
Андреас осъзна, че е в капан. Беше свил гнездо не толкова с жена, колкото с илюзорната представа за себе си, че е мъж, който може да живее до края на дните си с една жена. А сега тази представа му беше дотегнала. Макар че никога не повишаваше тон на Анагрет, започна да се цупи и да се засяга от неща, които не бяха за засягане. Подхвърляше подигравателни намеци за работата ѝ и не беше справедлив към приятелките ѝ, които смяташе за отрепки, и ги ненавиждаше, задето се възползват от слабото му място Анагрет, за да се къпят в известността му. Измисляше скалъпени оправдания да ги избягва и когато нямаше как да пропусне някое излизане, или се цупеше и мълчеше, или ги обиждаше. Държеше се като гадняр и плащаше за това със самоуважението си, но продължаваше да го прави с надеждата, че тя най-сетне ще го разчете като общоизвестен знак за проблеми в отношенията и по този начин може би в крайна сметка той ще успее да се измъкне от капана.