Анагрет обаче си оставаше безмилостно добра към него. Дори и да се ядосаше, бързо ѝ минаваше. Макар иначе да беше заклета феминистка, заобиколена от жени, невярващи на мъжете, тя продължаваше да му намира оправдания. Гледаше сериозно на работата му и се мъчеше да му помага със съвети. Събираше мръсните дрехи и чиниите, които той беше започнал да зарязва навсякъде след себе си в апартамента. И колкото по-мила ставаше тя, толкова по-здраво впримчен се чувстваше той. Впримчен от благодарността си за високото ѝ мнение за него и от страха си да не го загуби, от първоначалните си обещания и клетви, горивото, с което беше разпалил нейния (и за известно време и своя) идеализъм. И тъй като много малко жени можеха да бият нейното съчетание от красота и младост, и пред всички тях Андреас трябваше да крие факта, че е убиец, и тъй като, така или иначе, вече беше достатъчно известен и клюката за една евентуална негова връзка бързо щеше да достигне до Анагрет и да унищожи идеалната ѝ представа за него, другите жени му се виждаха недостъпни.
И за да е пълно впримчването, Анагрет се беше сближала с майка му. През 1990 година, когато заживяха в Берлин и все още привикваха да се появяват на публични места заедно, мъчейки се да преодолеят стария си страх да не се издадат сами, Андреас заведе Анагрет да се запознае с родителите му. Пое риска майка му да изревнува и да се държи лошо с нея заради баща си, към когото изпитваше благодарност и чието одобрение ценеше. Катя обаче беше очарователна. Тя прие с радост красотата ѝ, която правеше Анагрет подходящо бижу за един мъж от семейство Волф, и младежката ѝ податливост, на чийто фон враждебността на Андреас изглеждаше прекомерна. Катя настоя Анагрет да се запише да учи и след като Анагрет отказа, предпочитала да запретне ръкави и да помага на другите, майка му намигна и отвърна: „Срещу това не мога да възразя. Но ми обещай поне да идваш в моя университет. Ще учиш с мен в свободното си време, ще оправим английския ти и всичко ще ти бъде интересно. След толкова години преподаване много добре знам кое е скучно и как да го избягвам“. И ѝ намигна отново.
След като се прибраха, Андреас, у когото това предложение беше пробудило инстинктивна тревога, разказа на Анагрет най-ужасните си истории за Катя, които досега беше пазил в тайна от страх, че ще разкрият наследствената болест в семейството му. Анагрет го изслуша сериозно и заяви, че въпреки това харесва Катя. Харесвала я, защото го била родила. Харесвала я — независимо какво щял да ѝ наговори — защото майка му очевидно го обичала не по-малко от нея. И тъй като Андреас все още не беше привикнал с чудото да притежава тялото ѝ, чудото да се чувства способен да обича, той отстъпи. Успя да се убеди, че може да реши проблема с Катя, като го прехвърли на Анагрет.
Майката на Анагрет обаче беше бедствие. Вярна на думата си, тя продължи да настоява за ново разследване за изчезването на съпруга си, но тъй като беше осъдена крадла и наркоманка, току-що излязла от затвора, никой не я вземаше на сериозно. Полицаите искрено обясняваха, че досието е загубено и не могат да направят нищо, освен да разпространят снимка на съпруга ѝ. Тя се опита да привлече към каузата си и овдовялата си свекърва и така разбра, че преди две години от Щази са ѝ съобщили, че синът ѝ е избягал на Запад, и тя все още го чака да се обади. Не след дълго започна отново да взема наркотици. Идваше при Анагрет и Андреас и ги врънкаше за пари. Анагрет студено ѝ предложи да спре дрогата и да си намери работа в чужбина, където имаше недостиг на медицински сестри. Омразата ѝ беше хем искрена, хем полезна, тъй като я предпазваше от вината, че е убила съпруга ѝ. Майката продължи да им досажда, появяваше се на прага им и опяваше за неблагодарността на Анагрет, докато накрая не успя да изтъргува хубостта си за дрога и заживя с един дърводелец от Полша, който също беше наркоман.
В сравнение с нея, Катя беше като ангел за Анагрет. След смъртта на бащата на Андреас през 1993 година тя продължи да живее в стария апартамент на „Карл Маркс Алее“. Беше напуснала университета и изтърпя поносим двугодишен период на рехабилитация, след което се върна на работа като хоноруван преподавател и публикува дълга монография, направо нова дисертация, върху Айрис Мърдок, която беше посрещната с възторжени отзиви. Извървяваше по осем километра всяка сутрин и често пътуваше до Лондон с кучето си Лесинг, порода „Лхаса апсо“. Анагрет я посещаваше поне веднъж в седмицата, когато Катя беше в Берлин. Подредбата, която Андреас си беше представял — Анагрет да се нагърби с неприятната задача да поддържа семейната фасада — напълно оправда очакванията му, като се изключеше едно-единствено нещо: той започна безумно да ревнува близостта между двете жени.