Андреас бе готов на всичко, за да не вярва в тази теория, да я затрупа с алабализмите на съвременната физика и да я отхвърли, но това, което най-много обичаше в себе си, беше отказът от самозалъгване и независимо колко беше зает и колко пътуваше, все някоя вечер се озоваваше сам у дома, обхванат от убийствен бяс, който не можеше да обясни по друг начин.
Една такава вечер Анагрет се върна от майка му с особено сериозно изражение. Той седеше на дивана, без дори да се преструва, че чете. Едва се сдържаше да не стовари юмрук в стената, толкова му беше накипяло.
— Мислех, че ще се прибереш в девет — процеди той.
— Заговорихме се — отвърна Анагрет. — Попитах я как е било през петдесетте, какво е било в страната. Тя ми разказа много интересни неща. И после… Адски странно. И е важно. Имаш ли малко време да поговорим?
Андреас усещаше погледа ѝ върху себе си и накара устните си да се извият нагоре в усмивка.
— Да, разбира се.
— Вечерял ли си?
— Не съм гладен.
— После ще направя спагети. — Тя седна на дивана до него. — Майка ти ми разказваше за баща ти, колко умен бил, колко натоварен. И изведнъж изтърси: „Имах любовник“.
Гневът му беше титаничен. Как да не избухне? Какво облекчение носеше избухването. Колко прекрасно трябва да е било да разбиеш нечий череп с лопата! Само ако можеше да си припомни, да преживее отново облекчението от онзи момент! Ала не можеше. Мисълта за това обаче леко го поуспокои, даде му сламка, за която да се хване.
— Интересно — измърмори той.
— Аха. Не вярвах на ушите си. Според теб Катя винаги е отричала. Страх ме беше да я притисна, а и тя не каза нищо повече. Само: „Имах любовник“. И смени темата. Но ме гледаше така, сякаш искаше да се увери, че съм я чула.
— Хмм.
— Андреас… Знам, че не можем да споделим с никого нашата тайна. Знам го. Но с нея се виждаме толкова често, тя е на седемдесет, майка ти е. Отвътре ми идва да ѝ кажа и усещам, че така е правилно. Тя ще си мълчи, сигурна съм. Мислиш ли, че мога да ѝ кажа?
Не мислеше, нищо подобно не мислеше. Как изобщо можеше да ѝ хрумне да каже на Катя? В ума му изплуваха образи за неподозирани до този момент висини на женска близост. Катя се мъчеше отново да му нахлузи юздите с помощта на податливата Анагрет. Доверчивата, добросъвестна, готова да го предаде Анагрет. Прибираше се у дома в десет и половина, след като беше обещала да си дойде в девет, толкова много часове с Катя. Дъра-бъра, дъра-бъра, дъра-бъра. Кучки, кучки, кучки. Беше обезумял.
— Ти луда ли?!
— Не, не съм — отвърна тя, веднага застана нащрек. — И тя също не е. Даже ми се струва, че е по-добре. Знам, че не ти е било лесно с нея като малък, но това е било отдавна.
Знаела била? Не му е било лесно? Нищо не знаеше. Никой не можеше да знае какво е да имаш майка като Катя. Какво е да бъдеш психически изнасилван ден след ден и не само да си твърде малък, за да се противопоставиш, но дори да не си в състояние да се разгневиш, тъй като тя те е съблазнила и те е приучила да копнееш за това. Анагрет си го беше просила от пастрока си седмица или две, най-много месец. Андреас беше копнял за това през цялото си детство. Но дори и в това отношение той пак беше в капан, защото за разлика от Анагрет, не беше физически изнасилен. Трябваше да живее с възможността Катя изобщо да не е била чудовище. Нищо не можеше да пробие нейната действителност, особено на стари години, сега младежките ѝ забежки бяха забравени или омаловажени, омаломощени до пълна безвредност от приятни думи с френски привкус като „любовник“. Тя винаги беше твърдяла, че неизправността е у него, не в нея, че обвиненията му — че не е била добра и грижовна майка — са извратени. И може би наистина беше така, не друг, а той се беше гърчил в лапите на ревнивия си бяс часове наред, докато жените се бяха наслаждавали на приятния си разговор.
— Признанието носи облекчение — продължи Анагрет. — Ти понякога като че ли забравяш, че си признал пред баща ти. А аз няма на кого.
ИДЕШЕ МУ ДА Я УБИЕ С ГОЛИ РЪЦЕ.
— Почнеш ли с признанията… — рече той сухо.
— Какво?
— Къде ще му излезе краят?
— Предлагам да кажем на един човек. На майка ти. Не искаш ли? Баща ти е проявил разбиране и ти си се почувствал по-добре. Сигурна съм, че майка ти ще бъде още по-отзивчива, тъй като тя знае какво е да грешиш.
Изведнъж температурата в главата му рязко се смени, често се случваше. Сега Андреас беше в състояние по-хладнокръвно да си представи какво би станало, ако майка му узнае за стореното от тях. Катя наистина беше последният човек на света, пред когото би могъл да изпитва срам, за него тя беше въплъщение на злото, ала въпреки това той пак щеше да се срамува пред нея, задето е убиец. Щеше да се срамува от всичко, от всяка частица от себе си. Дали не беше по-добре да удуши своята малка джудистка, за да ѝ затвори устата? Каква беше неизправността му, какво не му беше наред?