— Електричество? Интернет?
— Нищо няма. Само че президент на Боливия е един тип, с когото човек лесно може да се разбере. Бил е начело на сдружението на производителите на кока, преди да го изберат. И след това напуснал ли е сдружението? Не! Ето на това му се вика стил! Президент на Боливия и председател на сдружението на производителите на кока. Той ми извъртя номер за лития, но на негово място и аз бих постъпил по същия начин. И сега ми е длъжник. Ще ви запозная. Мога да ти дам Вулканите под наем срещу долар годишно. И да хвърля десет милиона за инфраструктурата и за режийни разходи, ще прокараме оптична линия.
— И защо би го направил?
— Трябва ти сигурна база. А на мен малка застраховка за непредвидени случаи. Засега в Белиз ми е добре, с тукашната полиция се разбираме чудесно, но до сингулярността има още време. Ако аз и ти, и другите като нас наистина се захванем да пресътворим наново този свят, ще ни трябва местенце, където да изкараме вълненията на прехода. Не вярвам Гренландия да се разтопи преди сингулярността, но ако се стигне дотам, може и атомните бомби да влязат в употреба. Вече не сме в състояние да предизвикаме ядрена зима, но пак може да се стигне до ядрена есен, някакъв ядрен ноември, и тогава ще е най-добре човек да е на екватора. Изолирана долина в центъра на континент, по който никой няма да стреля. Задачата ти ще е да набавиш достатъчно готини мацки, резервни части, кози и кокошки. Да го направиш годно за живеене. Нямам особено желание да дойда там, но може и да се наложи.
Тад млъкна, забучи парче от рибата и задъвка с недоверчиви, резки движения на челюстта. След това бутна чинията настрани, сякаш се разграничаваше от нещо срамно.
— Не съм сигурен как да се изразя — рече Андреас, — нито пък защо не си мълча, след като твоите камери изпращат разговора ни в облака. Но ще карам направо: за мен е важно никой да не знае откъде идват парите.
Тад се намръщи.
— С други думи, аз те злепоставям, така ли?
— Не, не, естествено. С теб се разбираме. Но аз съм си изградил определен образ пред света и… Как да го кажа? Твоите проблеми със съда няма да ми се отразят добре.
— Моите проблеми със съда са дребна работа в сравнение с твоите, приятелю.
— Мен ме търсят за нарушения на германския закон за държавна тайна и на американското законодателство против хакери. На това се гледа с добро око дори и от повечето медии. Съвсем друго е да бъдеш обвинен в изнасилване.
— Старите медии нарочно ме маскарят. Аз съм Първичният рушител и те го знаят.
— И мен ми лепят какви ли не етикети. И точно заради това…
— От всички предоблачни системи, правосъдната е най-обидна за интелекта. „Един аршин за всички.“ Боже господи! По-тъпо е и от пазаруването в „истински“ магазин. След като разполагаме с изчислителната мощ да пригаждаме всичко спрямо нуждите на отделния човек, защо, за бога, хората все още смятат, че законът трябва да се прилага еднакво към всички? Не всички петнайсетгодишни девойки са еднакви, повярвай ми. А и аз същият ли съм като всички останали мъже на шейсет и четири?
— Основателен въпрос.
— И техните правила за допустимост на доказателствата… Това не е търсене на истината, а обида към нея. Истината е в ръцете ми, записал съм я. А адвокатите си запушват ушите, буквално си ги запушват и ми обясняват, че не желаят да ме слушат. Може ли да има по-безумна система? Броя дните до момента, когато „процесът“ ще се състои от едно-единствено нещо: да седнем да изгледаме дигиталната истина.
— Но междувременно…
— Добре, добре — прекъсна го Тад ядосано. — Не държа да ме споменаваш. Вулканите се водят собственост на боливийска компания. Принудих се да я създам, за да заобиколя глупавите им забрани чужденците да притежават земя. И не е свързана директно с мен, минава през още три фирми. Боливийската компания може да отпусне парите.
— Наистина ли нямаш нищо против?
— И двамата разкриваме истината, но аз съм по-краен от теб. Имам смелостта да те погледна в очите и да ти кажа, че твоят начин за разкриване на истината стои по-долу от моя. Теб обаче повече те харесват. Можеш да бъдеш симпатичният публичен образ на разкривателите на истината.