— Добре. Добре. Може ли поне да взема и Мартин?
— Кой е Мартин?
— Един мъж, с когото сме близки. С него се чувствам сигурна.
— Разбира се. Още по-добре. Само, разбира се — той се засмя дрезгаво, — не му казвай нищо.
„Сигурна“: думата натисна копчето, свързано с електрода в мозъка му. Беше минало толкова време, а той все още се чудеше дали да не я убие. Кой знае каква част от субатомния си живот беше разкрил несъзнателно през десетте години с нея! Имаше късмет, че тя беше твърде малка, за да си даде сметка какво вижда. Но беше живяла с това и впоследствие то ѝ беше станало ясно. Мисълта за настоящото ѝ знание, за ужасното си разголване пред очите на друг, на чужд човек, беше почти толкова непоносима, колкото и мисълта за това, което беше зърнал Том.
Докато чакаше Анагрет да му се обади от Оукланд, Андреас се вгледа честно в себе си и видя колко много е отстъпил в битката с Убиеца. Колко смехотворна дреболия му изглеждаше сега предишната обсесия по порното; колко трогателно, оневинено от добрите му намерения беше решението му да убие Хорст. Сега вътрешният му живот почти напълно се изчерпваше с манията по персоната му в интернет, който за него означаваше смърт, с омразата към Том и плановете за отмъщение. С това темпо не след дълго той целият щеше да е Убиеца. А когато Убиеца изземеше напълно властта, Андреас щеше да е мъртъв, в буквалния смисъл на думата. Убиеца всъщност целеше да убие именно него.
Затова той изпита едва ли не облекчение, когато Анагрет му докладва, че е прецакала вербуването на Пип Тайлър и я е отблъснала. С усещането, че изпълнението на смъртната му присъда е отложено, Андреас се хвърли в една идея по-малко налудничавата подготовка на филма, който американският режисьор Джей Котър снимаше за живота му и чийто сценарий в общи линии стъпваше върху „Престъпна любов“. За две седмици се затвори в „Кортес“ с Котър и художника на декорите, водеше дълги разговори по телефона с Тони Филд, за да я приучи как се държи Катя. Когато се върна във Вулканите, друг, също толкова скъп на сърцето му, проект най-сетне беше на етап да даде плодове — „Слънчев лъч“ се канеше да направи страхотен удар с разкриването на писма и тайни споразумения между руския петролен гигант „Газпром“ и администрацията на Путин. Макар че като цяло проектът вече се движеше на автопилот, Андреас лично беше преговарял с източника в „Газпром“ и беше определил условията за публикуването на материалите в „Гардиън“ и „Таймс“. За да се защити източникът, трябваше внимателно да се „изпере“ пътят на информацията, като се остави непроследим лабиринт от фалшиви електронни следи. Андреас ненавиждаше Владимир Путин заради сътрудничеството му с Щази на младини и беше твърдо решен да го злепостави колкото се може повече, тъй като неговото правителство беше приютило Едуард Сноудън, за чиито „чисти мотиви“ твърде много се беше изписало в интернет. В дванайсетминутното си обръщение, което записа ден преди „Гардиън“ и „Таймс“ да пуснат материалите, той беше във върховна форма, майсторски жегваше Путин и мимоходом смъмряше тези, които бяха позволили на тридневното чудо Сноудън да засенчи за миг трупаните в продължение на двайсет и пет години постижения на Андреас. Доказателствата, че все още е способен да се справя с големи предизвикателства, съчетани с перспективата да бъде герой в среднобюджетен филм, разпространяван по цял свят, отвличаха мислите му от проблема с Том Аберант.
Писмото, което Пип Тайлър му изпрати изневиделица, подсили усещането му за отлагане на смъртната присъда. В действителност тя нямаше нищо общо с образа, който си беше изградил в мечтите си за отмъщение. Пип звучеше млада, интелигентна и забавно безразсъдна. Чувството за хумор и враждебността ѝ бяха като балсам за опънатите му нерви. Откакто се беше поддал на параноята, не можеше да понася угодничеството. Колко ободрително беше да му наврат в очите собствената му нечестност! Писмата ѝ го разтапяха и той даже започна да си въобразява, че може да има път за бягство, който Убиеца не е предвидил, предоставена от провидението отворена вратичка: ами ако разкриеше пред някоя жена, късче по късче, цялостната картина на своята увреденост? И въпреки това тя го харесаше?
За зла беда, по време на снимките на филма в Буенос Айрес Тони Филд си изгуби ума по него. Чак сега Андреас си даде сметка за нелеката задача на мъжете в порнофилмите и оцени полезността на виаграта. Не стига, че на години Тони беше почти колкото него и играеше майка му, а на всичкото отгоре той не можеше да спре мислено да я сравнява с Пип Тайлър. Все пак, по стратегически причини, най-малкото да не разваля отношенията си със звездата на продукцията, беше важно да изглежда доволен от връзката им. По време на престоя си в Аржентина и още повече, след като се върна в Боливия и се запозна на живо с Пип, Андреас беше принуден да се занимава с доста изтощителното укротяване на Тони. Ако не му беше причинило толкова главоболия, щеше да е забавно колко беше заприличала Тони на майка му, преди той да успее да се отърве от нея.