След края на смяната Пип попердаши малко топката, изкъпа се и се отправи към спирката, където, докато чакаше, не устоя на изкушението и надникна в страницата на Джейсън във фейсбук. И тук веднага се набиваше на очи способността му да се възторгва от всичко. Само че, разбира се, нея я интересуваше най-вече колко красива е приятелката му. Резултатът не беше категоричен. Приятелката изглеждаше страхотно, имаше плашещо гъзарски вид и още по-плашещото френско име, Сандрин, но като че ли беше поне две педи по-ниска от Джейсън, двамата определено не си подхождаха. Отвратена и от себе си, и от фейсбук, Пип изключи телефона.
Беше тръгнала към някакъв изключително неудобен за нея перуански ресторант в Бърнал Хайтс, тъй като Колин явно беше развила чревоугоднически интереси и искаше да го пробва. И това, след като Колин на два пъти беше отменяла уговорките им в последния момент, оправдавайки се с много работа. Ако намерението ѝ беше да натрие носа на Пип и да я накара да се чувства незначителна, то стратегията ѝ определено постигаше целите си.
В Бърнал Хайтс беше настъпил сивият сезон. Ресторантът беше пълен с крещящи програмисти на по двайсет години. Колин седеше на малка маса, забутана край шублера; беше оставила за Пип стола, край който постоянно сновяха сервитьорите. Пип се изненада от ненужния ѝ грим и от набиващите се на очи скъпи бижута и модно копринено сако. Спомняше си как Колин ѝ беше казала, че иска скучен и спокоен живот.
— Извинявай, че закъснях — рече Пип. — Бая път си е от Оукланд.
— Поръчах разни предястия — отвърна Колин. — После пак трябва да се върна в офиса.
На Пип вече ѝ беше станало ясно, че Колин ѝ е другарче от лятото, не истинска приятелка, и че не е трябвало да ѝ пише с такова настървение. Само че нямаше с кого друг да си поговори за Андреас и затова тя поръча сангрия и отвори уста. Започна с основните факти — че той е убил човек в Германия и я е поканил във Вулканите в налудничав опит да не допусне престъплението му да бъде разкрито — за да подскаже на Колин, че случилото се в хотел „Кортес“ не е било насочено срещу нея.
— Според мен той наистина беше болен — рече накрая Пип. — По-болен, отколкото всички смятаха.
— Това не ме кара да се почувствам по-добре за трите години, в които умирах за него.
— И аз го желаех. Но онази страна, която ми показа, беше твърде плашеща.
— Наистина ли смяташ, че е убил някого?
— Така ми каза. И аз му повярвах.
— Може и да прекалявам, не, определено прекалявам с четенето на материали за него в интернет, това си е чист мазохизъм. Но не съм срещнала и намек за убийство.
— Дори и да е оставил признание, със сигурност са го прикрили. Не мога да си представя Уилоу или Флор да не защитят Проекта.
— Трябва да го разобличиш — рече Колин. — Само за да натриеш носа на проклетата Тони Филд и всички останали. „Вашият миропомазан герой е психопат.“ Ще ми направиш ли тази услуга?
Пип поклати глава.
— Дори и да исках, кой ще ми повярва? А и сега си имам други проблеми. Той ми каза коя е майка ми.
— Освен че ти е майка?
— Тя е милиардерка, Колин. На нейно име е оставен попечителски фонд на стойност един милиард долара. Майка ми се явява нещо като наследничката беглец. И представа си нямам какво да правя.
Колин се намръщи.
— Един милиард долара? Ти ми каза, че тя е бедна.
— Сменила си е самоличността. Избягала е. Баща ѝ е бил председател на борда на „Маккаскил“, компанията за храни.
— И тя ти е майка? — Колин присви очи, сякаш виждаше пред себе си не Пип, а купчина пари и се опитваше да пресметне стойността им. — Казал ти го е скъпият ни вожд и учител, така ли?
— В общи линии.
— Ааа, сега ми става ясно защо те харесваше толкова.
— Много ти благодаря! Него парите не го интересуваха.
— Няма човек, който да не се интересува от един милиард долара.
— Е, майка ми не се е интересувала. Работата обаче е там, че дори не съм сигурна дали тези пари още си стоят.
— Опитай се да разбереш.
— Иска ми се всичко това просто да изчезне.
— Определено трябва да разбереш. — Колин се пресегна през масата и докосна ръката ѝ. — Нали?
Докато се прибере у дома, беше станало към полунощ и там Пип установи, че междувременно в пощата ѝ е пристигнало дълго писмо от Колин. Това определено беше странно, макар и не заради съдържанието му. Колин се извиняваше, че я е накарала да дойде чак в Бърнал Хайтс, следващия път, надявала се да е скоро, щяла тя да отскочи до Оукланд, много се радвала, че се били видели, страшно ѝ била харесала новата прическа на Пип… Следваха няколко абзаца с „Избрано“ от обичайното ѝ мрънкане, колко е гадна професията на юриста, колко е гадно в Китай, какъв гадняр е програмистът, с когото излизала два месеца, преди да открие, че интересът му е бил най-вече към начините за избягване на данъци. Странното на писмото беше в момента на написването му. Пип беше чакала няколко мили думи от Колин осем месеца. И ги получаваше чак сега, два часа след като беше споменала думата „милиардерка“.