Тя продължи да разсъждава за майка си и след като си легна в стаята на Гретхен. Синтия не знаеше как Пип караше майка си да се усмихва. Чистата, спонтанна обич в тази усмивка всеки път когато я зърнеше. И свенливостта в нея, видимото безпокойство, че Пип не я обича толкова. Сърцето на майка ѝ беше сърце на дете. Заради прочетеното в мемоарите Пип подозираше, че майка ѝ още не е престанала да обича Том. Онази сърцераздирателна сцена с плюшения бик: Пип много добре познаваше смахнатия, детински, изпълнен с надежда вид на майка си в този момент. И на нейното легло като малка имаше плюшени играчки, цяла зоологическа градина, и тя и майка ѝ си бяха играли с тях часове наред, преправяха си гласовете, измисляха си морални кризи и ги разрешаваха. Малкото дете и голямото дете, онова с прошарената коса, чиито срамежливи, крадешком хвърлени погледи малкото долавяше понякога. Майка ѝ беше имала нужда да дарява обич и да я получава. Заради това беше заченала Пип. Толкова чудовищно ли беше това? Не беше ли по-скоро прекрасно и изобретателно?
В неделя Джейсън отново чакаше отвън, когато тя отключи вратата на „Пийтс“. Той се помота край касата, без да обръща внимание на намръщените погледи на Нави, докато Пип се освободи.
— Знам, че не е моя работа, и ако искаш, не ми отговаряй — рече тя. — И все пак, мога ли да те попитам защо не си с приятелката си в неделя сутринта?
— Тя става късно — отвърна той. — Чак следобеда. Кисне в интернет до четири сутринта.
— Заедно ли живеете?
— Не, не сме стигнали чак дотам.
— Но сте стигнали дотам, да можеш да играеш тенис с момиче, с което си излизал?
— Абсолютно. Позволено ми е да имам приятели.
— Джейсън. Слушай. — Пип снижи глас. — Дори и приятелката ти да няма нищо против да сме приятели, това не е добра идея.
Той изглеждаше искрено озадачен.
— Не искаш ли да играеш с мен? Знам, че съм адски зле. Но се уча.
— Ако нямаше приятелка, с радост бих играла с теб. Обаче ти имаш, така че…
— Искаш да кажеш, че трябва да скъсам с нея, за да играя с теб? Доста значима първоначална инвестиция за една игра на тенис.
— Наоколо е пълно с хора, с които можеш да играеш, без никаква инвестиция. Откъде се взе този внезапен интерес към мен? Как така изведнъж престанах да бъда онази хахавелница, дето те плаши?
Джейсън се изчерви.
— Може би защото от две седмици седя и те наблюдавам как работиш?
— Хмм…
— Добре, права си, права си — рече той и вдигна ръце. — Не биваше да ти предлагам.
Почувства се гадно, докато го гледаше как се отдалечава, скритият в думите му комплимент кънтеше в ушите ѝ. Но ако извършеше още едно предателство, щеше да се чувства още по-гадно.
След работа Пип се прибра у дома под безмилостно ясното небе и установи, че няма никакво желание да пердаши топката по вратата на гаража. Това беше като спагетите с патладжан в мемоарите на Том: удоволствието изведнъж беше изчезнало. Хем ѝ се искаше да поиграе с истински човек, мил човек, с Джейсън, хем изпитваше облекчение, че не може. От мемоарите на Том си беше извлякла поуката, че трябва да се забрани всякакъв контакт между момчета и момичета, докато не навършат трийсет.
Телевизорът във всекидневната работеше, но Драйфус пишеше съсредоточено нещо на компютъра.
— Подготвям жалба срещу съдията — обясни той. — В решенията на съдия Коста може да се установи ясен модел на пристрастно отношение. Прегледах над триста подобни дела и според мен доказателствата спокойно може да бъдат определени като категорични.
— Драйфус — рече нежно Пип. — Няма смисъл.