— Не. Никога!
— Трябва да го кажеш. Трябва да ми разкажеш всичко, защото съм твоя дъщеря и не мога да стоя в една стая с теб, ако само се лъжем.
Майка ѝ се надигна елегантно, благодарение на Стремлението тялото ѝ все още беше гъвкаво, но удари с глава закачената на стената поставка и събори един шампоан на пода. Тя ядосано се измъкна изпод душа, заобиколи Пип и изскочи от банята.
— Мамо! — извика Пип и хукна след нея.
— Не искам да имам нищо общо с тази ти страна.
— Коя страна?
Майка ѝ се завъртя рязко. Лицето ѝ беше разкривено от неподправено страдание.
— Махай се! Махай се! Остави ме на мира! И двамата ме оставете на мира! За бога, оставете ме на мира!
Под ужасения поглед на Пип Анабел — сега човекът пред нея като че ли беше изцяло Анабел — се просна на леглото, зави се през глава и ревна с цяло гърло. Пип не беше очаквала разговорът им да мине лесно, но това вече беше прекалено. Тя отиде в кухнята и изгълта чаша с вино. След това се върна в спалнята, дръпна завивката, легна до майка си и я прегърна. Зарови лице в гъстата ѝ коса и вдъхна аромата, нейния аромат, аромата, който с нищо не можеше да се сравни. Памукът на кафявата рокля беше омекнал от стотиците пранета. Постепенно плачът на майка ѝ утихна в хлипане. Дъждът потропваше по покрива.
— Извинявай — прошепна Пип. — Извинявай, но не мога ей така да си тръгна, знам колко ти е трудно. Ти си ме родила и сега трябва да се оправяш с мен. Затова съм на този свят. Аз съм твоята действителност.
Майка ѝ не отговори.
„И двамата“?
Пип снижи глас и прошепна:
— Още ли го обичаш?
Усети как майка ѝ застина.
— Според мен той още те обича.
Майка ѝ си пое рязко дъх и не издиша.
— Така че може да има начин да продължим напред — продължи Пип. — Трябва да има начин да простиш и да продължиш. Няма да те оставя, докато не го направиш.
На сутринта Пип измъкна цялата история от майка си, като я подлъга, че Том ѝ е разказал своята версия; правилно беше предположила, че за нея това ще е нетърпимо. Майка ѝ пропусна подробностите около зачеването, каза само, че е станало последния път, когато с Том са се видели, но отговори изненадващо спокойно и ясно на останалите въпроси. Рожденият ден на Пип се оказа 24 февруари, а не 11 юли. Раждането е било естествено, с акушерка, в приют в Ривърсайд, Калифорния. До втората ѝ година майка ѝ живяла в Бейкърсфилд и работела като чистачка в хотел. Но тогава извадила невероятно лош късмет (тъй като Бейкърсфийлд наистина бил насред нищото), срещнала съученичка, която започнала да я разпитва какво прави там. Новата приятелка от женския приют знаела за някакво бунгало, което се давало под наем в Санта Круз, и те се преместили.
— В приютите и защитените домове се наслушах на ужасяващи истории. За жени, превърнати в боксови круши. За мъже, които в името на любовта преследват и нападат бившите си съпруги. Сигурно трябваше да се чувствам виновна, че представям превратно моя случай, но съвестта ми беше чиста. Емоционалната жестокост на мъжете е не по-малко болезнена от физическото насилие. Баща ми беше жесток към мен, съпругът ми още повече.
— Нима?
— Да, категорично. Казах му, че ако някога приеме пари от баща ми, това ще ме убие, и той го направи. Направи го нарочно, за да ме нарани. Преспа с най-добрата ми приятелка. Благодарение на моите съвети и на подкрепата ми той се издигна, а след това, когато при мен работите не вървяха, ме изостави. Човек е млад само веднъж и аз му отдадох младостта си, защото вярвах на обета му, а след това, когато вече не бях млада, той го наруши. И аз го знаех през цялото време. Знаех, че ще ме предаде. Повтарях му го, но той не спираше да ми се кълне и аз му вярвах, защото бях слаба. Наистина бях като другите жени в приютите.
Пип кръстоса ръце прокурорски.
— И затова си решила, че можеш да родиш негово дете, без да му кажеш. Сметнала си, че това е правилно.
— Той знаеше, че искам дете.
— И защо точно от него? Защо не от някой случаен донор?
— Защото аз спазвам обета си. Заклех се, че ще бъда негова завинаги. Той наруши обета си, но аз за нищо на света не бих го направила. Трябваше да имаме дете, и имахме. А след това, на мига, ти означаваше всичко за мен. Повярвай ми, вече изобщо не ме интересуваше кой е бащата.
— Не ти вярвам. Говориш ми за някакво морално състезание. Кой е по-добър в спазването на обета.
— Накрая между нас имаше само насилие и мръсотия. Исках от това да произлезе нещо чисто и хубаво. И то се появи. Ти се появи.
— Аз не съм чак толкова чиста.
— Никой не е съвършен. Но за мен ти си.