— Текстът изобщо не ми харесва — извика Джейсън, докато танцуваха. — Не ми харесва и това, че я продадоха за онази реклама. И въпреки това…
— Страхотна е! — отвърна Пип.
Танцуваха още около половин час, а навън продължаваше да се лее дъжд, Сан Лоренцо прииждаше. Джейсън беше смешен танцьор, мислещ танцьор, но Пип се радваше, че той може да е такъв, какъвто е, че тя може да е такава, каквато е, да не мисли, просто да танцува, да бъде щастлива в тялото си. Когато най-сетне се измъкнаха, дъждът беше спрял и пътищата бяха празни като след края на света. На влизане в алеята пред бунгалото на майка ѝ видяха Шоко на верандата с лимон в устата, размахваше опашка по безподобния си начин. Джейсън угаси двигателя и колата измина последните няколко метра по инерция.
— Е — въздъхна Пип, — започва се.
— Сигурна ли си, че не мога да остана в колата?
— Трябва да обърнеш малко внимание на родителите. А това са те, други няма.
Но веднага щом отвори вратата, тя чу гласовете. Крясъците. Звукът на чиста омраза. Идваше направо през тънките стени на бунгалото.
— Не съм казвал такова нещо! Ако ще ме цитираш, цитирай ме правилно! Казах, че…
— Аз само поясних отвратителния подтекст на това, което каза. Ти се криеш зад общоприетата представа за нормалност и по този начин целият свят минава на твоя страна, но много добре знаеш, че има по-дълбока истина…
— Дълбоката истина, че аз греша, а ти си права? Това е единствената дълбока истина за теб!
— И ти я знаеш!
— Ти просто призна, че няма за какво да се хванеш! Че няма нито един човек на света, който би се съгласил с теб…
— Но аз съм права, и ти го знаеш! Знаеш го!
Пип затръшна вратата, за да спре виковете, но караницата продължи да долита в купето. Хората, които ѝ бяха завещали един съсипан свят, си крещяха гневно. Джейсън въздъхна и я хвана за ръката. Тя го стисна здраво. Би трябвало да е възможно да се справи по-добре от родителите си, само че не беше сигурна дали ще е по силите ѝ. Едва когато небето се продъни отново и идващият от безкрайния тъмен западен океан дъжд заплющя върху колата, и звукът на любовта заглуши другия, Пип наистина повярва, че може и да успее.