— Освен това напуснах — обяви тя, след като приключиха с вечерята и от виното бяха останали само няколко глътки.
— Браво — отвърна майка ѝ. — Тази работа беше под нивото на твоите способности.
— Мамо, аз нямам никакви способности. Притежавам единствено напълно безполезна интелигентност. Нямам пари. А сега няма и къде да живея.
— Винаги можеш да живееш при мен.
— Хайде да бъдем реалисти.
— Може да спиш на остъклената веранда. Там ти харесва, нали?
Пип си наля остатъка от виното. Моралният риск ѝ позволяваше в определени моменти да не обръща внимание на думите на майка си.
— Ще ти кажа какво измислих — рече тя. — Има две възможности. Едната е да ми помогнеш да открия баща ми, така че да се опитам да измъкна малко пари от него. Другата е да замина за Южна Америка за известно време. Ако искаш да остана тук, трябва да ми помогнеш да намеря другия си родител.
Благодарение на Стремлението стойката на майка ѝ беше точно толкова красиво изправена, колкото на Пип беше отпусната и прегърбена. Отнесеното ѝ изражение разкриваше едно по-различно, по-младо лице. Лицето на жената, помисли си Пип, която е била преди, преди да роди.
Впила поглед в спусналия се зад стъклото на прозореца мрак, майка ѝ отвърна:
— Дори и заради теб не бих го направила.
— В такъв случай явно трябва да замина за Южна Америка.
— Южна Америка…
— Не искам да ходя там, мамо. Искам да бъда по-близо до теб. Но ми е нужна помощта ти.
— Виждаш ли! — извика майка ѝ все така унесено, сякаш освен отражението си, виждаше още нещо в прозореца. — Той продължава да ме преследва! Опитва се да те отведе! Но аз няма да го позволя!
— Това са глупости, мамо. Аз съм на двайсет и три години. Ако беше видяла къде живея, щеше да знаеш, че мога сама да се грижа за себе си.
Майка ѝ най-сетне се обърна към нея.
— И какво има в Южна Америка?
— Един проект — отвърна Пип с известна неохота, сякаш признаваше греховна мисъл или постъпка. — Доста интересен. Името му е „Слънчев лъч“. Предлагат платен стаж и възможност да усвоиш разни умения.
Майка ѝ се намръщи.
— Онези с незаконните разкрития?
— Ти пък какво разбираш от тези неща?
— Чета вестника, коте. Това е организацията на онзи изнасилвач.
— Не, не е — възрази Пип. — Виждаш ли? Ти се сещаш за „Уикилийкс“. Не знаеш нищо за „Слънчев лъч“. Живееш в планината и нищо не знаеш.
За миг в майка ѝ като че ли се прокраднаха съмнения. След това тя натърти:
— Не беше Асанж. Друг беше. Андреас.
— Добре, извинявай. Явно все пак знаеш нещо.
— Но той е същият като другия, ако не е и още по-лош.
— Не, мамо, не е така. Двамата нямат нищо общо.
В отговор майка ѝ още повече изправи гръб, затвори очи и се вглъби в дишането си. Така правеше винаги когато нещо я притеснеше и поставяше Пип в патова ситуация, тъй като тя не искаше да я прекъсне, но и не ѝ се стоеше един час да я чака да изплува от унеса си.
— Добре, знам, че това те успокоява — обади се Пип. — Но аз още съм до теб и би било хубаво да си говорим.
Майка ѝ дишаше.
— Не искаш ли поне да ми кажеш какво се е случило с баща ми?
— Казах ти вече — прошепна майка ѝ със затворени очи.
— Наговори ми куп лъжи. Ако искаш да знаеш, Андреас Волф може да ми помогне да го намеря.
Клепачите на майка ѝ отскочиха рязко нагоре.
— Така че, ако не ми кажеш истината — продължи Пип, — ще отида в Южна Америка и сама ще разбера.
— Пюрити, чуй ме. Знам, че съм труден човек, ала те моля да ми повярваш: това ще ме убие.
— Защо? Много хора на моята възраст пътуват по света. Защо не можеш да ми повярваш, че ще се върна? Не виждаш ли колко те обичам?
Майка ѝ поклати глава.
— Това е най-черният ми кошмар. А отгоре на всичко и Андреас Волф. Кошмар, кошмар!
— Ти пък какво знаеш за Андреас?
— Знам, че не е добър човек.
— Откъде? Откъде го знаеш? Проучвах го цял ден и мога да те уверя, че изобщо не е лош човек. И освен това ми писа! Мога да ти покажа.
— Боже господи — въздъхна майка ѝ и поклати глава.
— Какво? Какво „боже господи“?
— Не се ли замисляш защо един такъв човек ще седне да ти пише?
— Имат платена стажантска програма. Попълваш въпросник и аз го преминах успешно. Правят страхотни неща и наистина ме искат. Лично той ми пише, макар че е невероятно зает и известен.
— Може да ти пише някоя секретарка. С електронната поща е така, нали? Няма как да знаеш кой седи отсреща.
— Не, със сигурност е той.