За Андреас най-ужасното беше, че обсесията на пастрока по влажната мекота на момичешките слабини му напомняше за него самия. Почувства се една идея по-непричастен, когато Анагрет продължи с разказа си и сподели, че седмиците опипване били само прелюдия към това, Хорст да започне да си сваля панталона. Това беше неизбежно, ала все пак то беше развалило магията, в тяхната тайна се беше намесил трети. А на Ангрет този трети не ѝ харесваше. Тя знаеше, че той я е следил през цялото време, изчаквал е своя миг, манипулирал я е така, както водещият офицер манипулира агента си. Анагрет не искаше да го вижда, не искаше да е край нея и когато той се опита да наложи властта си, тя започна да се страхува да остава у дома вечер. Но какво можеше да направи? Той знаеше тайните ѝ. Знаеше, че макар и само в началото, тя беше очаквала с нетърпение погалванията на Хорст. Без да го осъзнава напълно, тя беше станала негов неофициален сътрудник, беше дала клетва да му се подчинява. Започна да се чуди дали майка ѝ не взема наркотици, за да не се пита чие тяло всъщност иска пишката на Хорст. Пишката знаеше за кражбите на майка ѝ, разполагаше с властта на службите и затова Анагрет не можеше да се обърне към милицията. Милиционерите щяха да пратят майка ѝ в затвора и да оставят Анагрет сама с пишката. Същото щеше да стане и ако кажеше на майка си, тъй като майка ѝ щеше да обвини съпруга си и пишката щеше да я прати в затвора. Макар че може би майка ѝ заслужаваше да бъде в затвора, но не биваше да се стига дотам, тъй като това означаваше Анагрет да остане у дома и да продължи да я наранява.
Това беше последната глава от недовършената ѝ история и тя излезе на бял свят в четвъртата вечер, откакто Андреас беше встъпил в ролята си на възпитател. След като приключи с изповедта си в ледената църква, Анагрет се разплака. Като гледаше как това красиво момиче плаче, как по детски търка с юмручета очи, Андреас изведнъж изпита някакво странно усещане в тялото си. Той беше такъв подигравчия, любител на иронията и майстор на присмеха, че дори не можеше да осъзнае какво се случва с него: и той се беше разридал. Но поне си даваше сметка за причината за това. Плачеше за себе си, за това, което му се беше случило като малък. Беше се наслушал на разкази за сексуално насилие в детството, ала за първи път познатата история му се поднасяше от толкова добро момиче, момиче със съвършена коса, кожа и костна структура. Красотата на Анагрет беше пробила бронята му. Струваше му се, че той е същият като нея. Плачеше също така и защото я обичаше, и защото не можеше да я има.
— Можеш ли да ми помогнеш? — попита шепнешком тя.
— Не знам.
— Защо ме накара да ти разкажа, ако не можеш да ми помогнеш? Защо не спираше да ми задаваш въпроси? Държеше се така, сякаш можеш да направиш нещо!
Той поклати глава и си замълча. Анагрет сложи ръка на рамото му, едва-едва го докосна, ала и най-лекото съприкосновение с нея беше непоносимо. Андреас се сви и се разтресе от ридания.
— Толкова ми е жал за теб.
— Сега вече ти е ясно какво имах предвид. Наистина наранявам хората.
— Не, не е така.
— Може просто да му стана любовница. Да го накарам да се разведе с майка ми и да заживея с него.
— Не! — Той се стегна, отри лице. — Недей, той е извратен негодник. Знам го, защото и аз самият съм малко извратен. И мога да си го представя.
— Да постъпиш по същия начин?
— Никога. Заклевам се. Аз съм като теб, не съм като него.
— Но ако си малко извратен и в същото време си като мен, това означава, че и аз трябва да съм малко извратена.
— Не това исках да кажа.
— И все пак си прав. В такъв случай ще се прибера и ще му стана любовница. Щом съм извратена. Благодаря за помощта, другарю възпитател!
Андреас я хвана за раменете и я завъртя към себе си. Сега в очите ѝ се четеше единствено недоверие.
— Искам да ти бъда приятел — рече той.
— Знаем докъде води приятелството.
— Не си права. Остани и нека да помислим. Нека бъдем приятели.
Тя се дръпна и скръсти ръце на гърдите си.
— Може да се обърнем направо към Щази — предложи Андреас. — Той е нарушил клетвата си. Заподозрат ли, че може да ги злепостави, те ще го изхвърлят като мръсен парцал. За тях той е само някакъв дребен сътрудник, пълна нула.