Подобно на куче, което знае само името си и пет прости думи на човешки език, Пип чу единствено, че непознатият произхожда от нормално семейство с двама родители с излишни пари.
— Само че това е единственото време в седмицата, което си е само мое — рече тя.
— Извинявай — дръпна се той. — Стори ми се, че искаш да ме заговориш.
Пип не знаеше как да не се държи враждебно с момчета на своята възраст, които проявяват интерес към нея. Част от обяснението бе, че единственият човек на света, на когото вярваше, беше майка ѝ. От опита си в гимназията и колежа Пип беше установила, че колкото по-мил е младежът, толкова по-болезнено ще е и за двамата, щом той осъзнае, че тя е по-смахната, отколкото подсказва добросърдечното ѝ излъчване. Още обаче не се беше научила как да не иска да бъдат мили с нея. Лошите момчета майсторски го долавяха и се възползваха от това. Така че Пип не можеше да има вяра нито на милите, нито на немилите, а и освен това не можеше да прецени кой от кои е, докато не преспи с него.
— Може да пием кафе някой друг път — предложи тя. — Не в неделя сутринта.
— Ами добре — отвърна младежът колебливо.
— Тъй като, след като поговорихме, вече може да не се зяпаме постоянно. Всеки ще си чете своя вестник, като родителите ти.
— Между другото, аз съм Джейсън.
— Аз съм Пип. И щом вече се познаваме, определено няма нужда да продължаваме да си мятаме погледи. Аз ще си мисля: „О, това е просто Джейсън“, а ти може да си мислиш: „О, това е просто Пип“.
Той се засмя. Оказа се, че е завършил математика в „Станфорд“ и е сбъднал мечтата на всеки студент по математика да работи за фондация, подпомагаща образованието по математика в Америка, като едновременно с това пише учебник, който щял да революционизира преподаването по статистика. След две срещи Пип реши, че го харесва достатъчно, за да преспи с него, преди някой от тях да пострада. Ако изчакаше прекалено дълго, Джейсън щеше да установи, че е затънала до шия в дългове и отговорности, и щеше да избяга презглава. Или пък тя щеше да му признае, че е хлътнала дълбоко по по-възрастен мъж, който не просто не вярва в парите — не вярва не само в американския долар, а изобщо не вярва в смисъла на притежаването на пари — а и е женен.
За да не бъде съвсем потайна, тя разказа на Джейсън за доброволческата си „работа“ в подкрепа на ядреното разоръжаване, но по тази тема той като че ли знаеше толкова много повече от нея, макар това да беше нейната „работа“, а не негова, че Пип изпита известна неприязън. За щастие, Джейсън беше бърборко, възторжен почитател на Филип К. Дик, „В обувките на сатаната“, морските видри и пумите, приложната математика и най-вече на своя геометричен метод за преподаване на статистика, който ѝ обясни толкова добре, че тя почти го разбра. На третата им среща— в един китайски ресторант, където трябваше да се преструва, че не е гладна, тъй като последният ѝ чек със заплатата от „Възобновяеми решения“ още не беше пристигнал — Пип се оказа на кръстопът: или да рискува с истинско приятелство, или да потърси спасение в безопасността на необвързващия секс.
Пред заведението, в леката мъгла, обгърнала спокойната неделна вечер на Телеграф Авеню, тя направи първата стъпка и Джейсън откликна жадно. Пип усети как стомахът ѝ изкъркори, когато се притисна към него, надяваше се, че той не я е чул.
— Искаш ли да отидем у вас? — прошепна тя в ухото му.
Джейсън отговори, че за съжаление, сестра му била дошла на гости.
При думата „сестра“, сърцето ѝ се сви враждебно. Като едно дете, Пип нямаше как да не изпитва неприязън към отговорностите, налагани от наличието на братя и сестри, към предлаганата от тях подкрепа, към нормалността на тези основни клетки на обществото, към наследеното богатство от близост.
— Може да отидем вкъщи — предложи тя сърдито.
Поеха, хванати за ръце, по Телеграф Авеню, Пип до такава степен беше потънала в негодуванието си срещу сестрата на Джейсън, която не я допускаше в леглото му (и покрай това и в сърцето му, макар че Пип не желаеше място в него), толкова беше ядосана на положението, в което се намираше, че чак когато стигнаха пред дома ѝ, тя си спомни, че всъщност не може да отидат там.
— О! — възкликна тя. — Изчакай секунда, докато оправя вътре, става ли?
— Ъъъ, разбира се — отвърна Джейсън.
Тя го целуна с благодарност и двамата продължиха да се натискат още десетина минути на прага, Пип се отдаде напълно на насладата да бъде докосвана от чист и очевидно опитен младеж, докато ясно доловимо куркане от стомаха ѝ не я изтръгна от унеса.