Психологът, доктор Гнел, се ширеше в просторен кабинет на първия етаж в „Шаритè“ и носеше вдъхваща уважение бяла лекарска манта. Андреас, който седеше срещу него, имаше чувството, че е на лекарски преглед или на събеседване за работа. Доктор Гнел го попита дали знае защо баща му го е изпратил тук.
— Постъпката му е разумна и показва предпазливост — отвърна Андреас. — Ако се окажа сексуален престъпник, ще има доказателства, че се е опитал да направи нещо.
— Значи, според теб няма никакви причини да си тук?
— Предпочитам да съм у дома и да мастурбирам.
Доктор Гнел кимна и записа нещо в бележника си.
— Пошегувах се — обади се Андреас.
— Понякога шегите са доста показателни.
Андреас въздъхна.
— Хайде още отсега да се разберем, че съм много по-умен от вас, може ли? Шегата ми не беше показателна. Шегата беше в това, че вие ще я приемете за показателна.
— Но това само по себе си е показателно, нали?
— Само защото аз съм решил така.
Доктор Гнел остави бележника и химикалката.
— Май изобщо не ти е минавало през ума, че може да съм имал и други умни пациенти. Разликата между мен и тях е, че аз съм психолог, а те не са. Не е нужно да съм умен колкото теб, за да ти помогна. Достатъчно е да притежавам повече познания в една определена област.
На Андреас изведнъж му стана жал за психолога. Колко ли е тежко да си даваш сметка, че притежаваш ограничена интелигентност? Колко ли е срамно да признаеш ограниченията си пред пациентите? Андреас съзнаваше, че е много по-умен от съучениците си, но никой от тях не би си го признал тъй спокойно и с будещо презрение примирение като доктор Гнел. Той реши, че харесва психолога и ще го вземе под крилото си.
В замяна доктор Гнел постанови, че Андреас не е склонен към самоубийство. След като Андреас обясни защо е скочил от моста, лекарят го поздрави за изобретателността му.
— Искал си нещо, не ти е било ясно как да го постигнеш и въпреки това си намерил начин.
— Благодаря — отвърна Андреас.
Само че лекарят имаше още въпроси. Изпитвал ли е влечение към някое момиче в училище? Имало ли такива, които му се искало да целуне, да ги опипа, да прави секс с тях? Андреас искрено отговори, че всичките му съученички са глупави и отблъскващи.
— Всички? До една?
— Все едно ги виждам през някакво стъкло, което изкривява образа им. Те нямат нищо общо с момичетата, които рисувам.
— А ти искаш да правиш секс с момичетата, които рисуваш?
— О, да! И много ме е яд, че не мога.
— Сигурен ли си, че не рисуваш автопортрети?
— Не са автопортрети, разбира се — отвърна обидено Андреас. — Това са си жени отвсякъде.
— Нямам нищо против рисунките ти. За мен те са поредният пример за твоята изобретателност. Не те съдя, просто се опитвам да те разбера. Казваш, че рисуваш това, което вижда въображението ти, неща, които съществуват само в главата ти, това не ти ли звучи малко като автопортрет?
— Може би в най-тесния и буквален смисъл.
— А момчетата в училище? Изпитваш ли влечение към някое от тях?
— Тц.
— Толкова безизразно отричаш, сякаш изобщо не се замисляш над въпроса.
— Това, че харесвам приятелите си, не означава, че бих искал да правя секс с тях.
— Добре. Вярвам ти.
— Казвате го така, сякаш изобщо не ми вярвате.
Доктор Гнел се усмихна.
— Разкажи ми нещо повече за това стъкло, което разкривява образите на момичетата. Как изглеждат съученичките ти през него?
— Отегчителни. Глупави. Социалистически.
— Майка ти също е социалистка. Тя отегчителна ли е? Или глупава?
— Ни най-малко.
— Разбирам.
— Не искам да правя секс с майка ми, ако това намеквате.
— Нищо подобно не намеквам. Просто разсъждавам за секса. За повечето хора е вълнуващо да го правят с истински човек от плът и кръв. Дори този човек да е отегчителен, дори да ти се струва глупав. Опитвам се да разбера защо при теб не е така.
— Не мога да го обясня.
— Да не би да се боиш, че желанията ти са толкова мръснишки, че никое момиче няма да се съгласи да легне с теб?
Лекарят може и да притежаваше познания само в една област, но Андреас трябваше да признае, че в тясната си специалност докторът явно е по-умен от него. Той самият се чувстваше объркан, тъй като разполагаше с доказателства, че майка му има мръснишки желания и дори ги е осъществявала, което би трябвало да подскаже, че и други жени навярно имат подобни желания и биха искали да ги осъществят с него, ала някак си имаше чувството, че е точно обратното. Сякаш обичаше майка си толкова много, дори и сега, че вземаше това, което го притесняваше у нея, и го приписваше на другите жени, за да ги направи плашещи, така че да предпочита самозадоволяването и да позволи майка му да си остане съвършена. Това не беше много логично, но беше така.