— Дори не ме интересува какво би искало някое момиче — рече той.
— Същото, което искаш и ти навярно. Любов, секс.
— Явно в мен има нещо сбъркано. Аз искам единствено да мастурбирам.
— Ти си само на петнайсет. На тази възраст още е рано за секс. Не твърдя, че трябва да започнеш да спиш с момичета. Просто ми се струва интересно, че нито една твоя съученичка — или съученик— не ти привлича вниманието.
Години по-късно Андреас не можеше да определи дали срещите с доктор Гнел са му били от огромна полза, или страшно са му навредили. Непосредственият им резултат обаче беше, че той се насили да прояви интерес към съученичките си. Най-голямото му желание беше да няма нищо сбъркано в него. Още преди да престане да посещава психолога, Андреас впрегна ума си в задачата да се държи по-нормално и се оказа, че доктор Гнел е прав: истинското упражнение беше по-вълнуващо, по-предизвикателно от рисуването, по-постижимо от мечтата да стане голмайстор. Благодарение на майка си той разполагаше с могъщото оръжие на чувствителността, с убеждението, че всичко му се полага по право, и с привличаща момичетата надменност. Тъй като времето за приказки беше безкрайно, а интересните теми за разговор бяха малко, всички в училище знаеха колко са важни родителите му. Поради това момичетата му имаха доверие и следваха примера му. Те не се плашеха, а усещаха приятна тръпка на възбуда от шегите му по адрес на Свободната германска младеж, изкуфелите старци в Съветското политбюро, солидарността на Републиката с бунтовниците в Ангола, евгеничните тела на състезателите в олимпийския отбор по плуване, жалкия дребнобуржоазен вкус на сънародниците им. Той не изпитваше нищо към социализма, нито симпатия, нито антипатия. Целта на шегите му беше да внуши на слушателките му, че е готов да палува и да прецени доколко те са склонни да палуват с него. В последната година в гимназията Андреас можеше да се похвали с немалко завоевания. Но въпреки това, всеки път в сюблимния момент той се сблъскваше със строгия им пролетарски морал. За тях съществуваше непристъпна линия между това, да „ходят“ и да „спят“ с него, също както и между това, да се подиграват на братските отношения между Германия и Ангола и да обявят социалистическата държава на трудещите се за провал и лъжа. Той намери само две момичета, които бяха готови да прекосят тази линия, като и двете имаха смайващо романтични представи за бъдещето си с него.
Търсенето на по-разкрепостени девойки го отведе в средите на берлинската бохема, в „Мозаик“ и „Фенглер“, по поетични четения. По това време Андреас вече следваше математика и логика в университета, „трудни“ науки, отговарящи на изискванията на баща му и в същото време достатъчно абстрактни, че да му спестят досадните идеологически поучения. Беше отличник на курса, занимаваше се задълбочено с Бъртранд Ръсел (беше обърнал гръб на майка си, но не и на нейната англофилия) и пак разполагаше с предостатъчно свободно време. За съжаление, не беше единственият, на когото му беше дошло на ума да сваля мацки в бохемските среди, и макар да имаше на своя страна преимуществото на младостта и красотата, отдалеч си личеше, че е от висшата номенклатура. Не че някой би допуснал в Щази да са толкова загубени, че да вербуват човек от неговия сой, ала където и да отидеше, той долавяше негодувание срещу привилегиите си, както и известно подозрение, че волно или неволно, може да донесе неприятности на тези, които общуват с него. За да постигне някакъв напредък с девойките от артистичните среди, се нуждаеше от доказателства за инакомислието си. Първата, която си хареса, Урсула, поетеса от битническото русло, беше я слушал на две поетични четения, имаше невероятно дупе. Докато си бъбреха след второто четене, му хрумна гениалната идея да заяви, че и той пише стихове. Това беше пълна лъжа, но му осигури среща с нея.
Когато се видяха, Урсула беше видимо разтревожена. Донякъде за себе си, но най-вече, оказа се, за него.
— Мислил ли си за самоубийство? — попита го тя направо.
— Ха! Само при север-северозападен вятър.