Тя изсумтя тихо, навярно от задоволство.
— Познавам те съвсем бегло.
— Уверявам те, че нямам навика да убивам хора.
— Ужасно е — въздъхна Анагрет, — но сигурно би трябвало да ти благодаря. Благодаря ти, че го уби. — От нея отново се чу онзи звук, издаващ навярно задоволство. — Как говоря само… Това още повече подсилва убеждението ми, че злото е в мен. Аз го накарах да ме желае, а после накарах и теб да го убиеш.
Андреас си даваше сметка, че времето лети.
— Къде е моторът?
Тя не отговори.
— Моторът тук ли е?
— Не. — Тя си пое дълбоко дъх. — Разхвърлял го е след вечеря. Когато отидох на срещата ни, не го беше сглобил, трябвало да купи някаква част. Предложи да излезем някоя друга вечер.
Явно не е горял от страст, помисли си Андреас.
— Уплаших се, че е заподозрял нещо — продължи Анагрет. — Не знаех как да реагирам, но все пак настоях да го направим тази вечер.
Той отново прогони мисълта как Анагрет е убедила пастрока си.
— И затова дойдохме с влака — рече тя.
— Лошо.
— Съжалявам!
— Не си виновна, постъпила си правилно, просто това усложнява нещата.
— Не седяхме заедно. Казах му, че така е по-безопасно.
Не след дълго другите пътници щяха да видят снимка на изчезналия мъж във вестниците, навярно и по телевизията. Целият план се крепеше на мотора. Все пак, за да я ободри, Андреас каза:
— Умница! Постъпила си правилно. Притеснява ме само това, че дори и с първия влак няма да успееш да се прибереш навреме.
— Майка веднага си ляга, като си дойде от работа. Оставих вратата на стаята ми затворена.
— И за това си помислила.
— За всеки случай.
— Ти си много, много умна.
— Но не достатъчно. Ще ни хванат. Сигурна съм. Не биваше да идваме с влака, мразя влакове, хората ме зяпат, ще ме запомнят. Но не знаех какво да направя.
— Добре си направила. Най-трудното е зад гърба ни.
Тя го хвана за ръцете и се изправи.
— Целуни ме, моля те. Само веднъж, да има какво да помня.
Той я целуна по челото.
— Не, истински — настоя Анагрет. — Ще гнием в затвора до края на живота си. Искам поне да съм те целунала. Само за това си мислех. Това ме крепеше да издържа тази седмица.
Андреас се притесняваше, че няма да могат да спрат след целувката — времето продължаваше да лети — но тревогата му се оказа излишна. Устните на Анагрет си останаха целомъдрено стиснати. Явно и тя беше търсила същото като него. По-чист път, бягство от мръсотията. Нощният мрак беше дар от небето за Андреас, ако беше видял ясно очите ѝ, едва ли щеше да успее да се откъсне от нея.
Докато тя чакаше на алеята, далеч от трупа, той влезе във вилата. В кухнята сякаш се усещаше някакво зло, злото на спотайването му там в засада и злото на разликата между света, в който Хорст беше жив, и света, в който беше мъртъв; Андреас се насили да сведе глава под чешмата и се нагълта с вода. След това излезе на предната веранда и обу чорапите и обувките си. Намери фенера в едната обувка.
Когато той се подаде иззад ъгъла, Анагрет изтича към него и го целуна жадно, с отворена уста, зарови пръсти в косата му. Тя беше трогателно малка, само на петнайсет години, Андреас не знаеше какво да прави. Искаше да ѝ даде това, което тя искаше— той също го желаеше — но си даваше сметка, че погледнато в по-общ план, всъщност Анагрет би трябвало да иска друго, да се измъкне по-бързо от тук. Колко мъчително беше да си по-голям и по-разумен, още по-мъчително беше да наложиш волята си. Андреас хвана лицето ѝ с две ръце и каза:
— Обичам те, но не бива.
Тя потрепери и се сгуши в него.
— Нека прекараме една нощ заедно, преди да ни хванат. Не издържам повече.
— Нека по-добре да не се оставяме да ни хванат, а после да прекараме много нощи заедно.
— Той не беше чак толкова лош човек, просто се нуждаеше от помощ.
— Сега аз се нуждая от помощ. Само за една минута, след това може да полегнеш да дремнеш.
— Не мога, не мога да го погледна.
— Само ще придържаш количката. Може и със затворени очи. Готова ли си?
Стори му се, че тя кимна в тъмното. Остави я и се върна в бараката. Щеше да е много по-лесно, ако Анагрет му помогнеше да натоварят трупа в количката, ала се оказа, че той няма търпение сам да сграбчи тялото. Предпазваше я от пряк досег, стараеше се да я закриля и искаше тя да си даде сметка за това.
Онзи беше по работен комбинезон от електростанцията, подходящ за ровичкане в мотоциклета, но не и за любовна среща извън града. Андреас трудно можеше да отхвърли налагащия се извод, че мръсникът наистина не е имал намерение да дойде тук тази вечер, ала въпреки всичко се опита да прогони тази мисъл от главата си. Завъртя тялото по гръб. То беше тежко, с налети от тренировките мускули. Андреас намери портфейла и го пъхна в джоба си, след това се опита да вдигне трупа за комбинезона, само че платът се раздра. Трябваше да прегърне трупа мечешката, за да набута главата и торса в количката.