Количката се прекатури. Нито той, нито Анагрет казаха нещо. Мълчаливо подхванаха тялото отново.
Зад бараката последва ново боричкане. Наложи се Анагрет да бута отзад количката, докато Андреас дърпаше отпред. Положението със следите явно щеше да е трагично. Когато най-сетне стигнаха до гроба, двамата се изправиха да си поемат дъх. От боровите иглички се стичаха капки, ароматът на смола се смесваше с острия, напомнящ на какао дъх на току-що разкопана земя.
— Не беше чак толкова зле — рече тя.
— Съжалявам, че се наложи да помагаш.
— Просто… Чудя се…
— Какво?
— Сигурни ли сме, че няма Бог?
— Идеята за Бог е твърде невероятна, нали?
— Струва ми се, даже съм убедена, че той все още е жив някъде.
— Къде? Как би могло да е възможно?
— Просто така ми се струва.
— Той ти е бил приятел. На теб ти е много по-трудно, отколкото на мен.
— Страдал ли е според теб? Страхувал ли се е?
— Не, честна дума. Стана много бързо. А сега е мъртъв, няма как да помни болката. Все едно изобщо не го е имало.
Искаше му се тя да му повярва, макар да не беше сигурен, че той самият вярва в това. Ако времето беше безкрайно, то тогава и три секунди, и три години бяха нищожно малка частица от него. Така че, ако причиняването на три години страх и страдания беше нещо лошо, за което нямаше спор, то и причиняването на три секунди страдания беше също толкова лошо. В тези сметки, в нищожната продължителност на живота за миг като че ли му се мярна Бог. И най-бързата смърт не можеше да оправдае причиняването на болка. Способен ли си да направиш тези сметки, няма как да не съществува, някъде скрит, морал.
— Е — рече Анагрет с поукрепнал глас, — ако има Бог, моят човек сигурно вече е на път за ада, задето ме изнасили. Макар че аз бих се радвала повече, ако е в рая. Стига ми да го заровя в гроба. Но нали Бог играе по по-строги правила.
— Кой ти го е казал?
— Баща ми, преди да умре. Все се питаше за какво толкова го наказва Бог.
Досега не беше отваряла дума за баща си. Ако времето не летеше, Андреас на драго сърце щеше да я изслуша, да узнае всичко за нея. Това, че беше непоследователна, му харесваше; в известен смисъл тя може би и не беше напълно честна с него. За първи път споменаваше, че е била изнасилена, освен това явно не беше чак толкова скарана с религията, колкото се беше преструвала в църквата. Желанието му да я разгадае беше не по-малко силно от желанието му да я обладае, двете желания едва ли не бяха едно и също. Само че времето летеше. И въпреки че всяко мускулче в тялото го болеше, Андреас скочи в дупката и се залови за работа, трябваше да направи гроба още малко по-дълбок.
— Аз би трябвало да свърша тази работа.
— Иди в бараката и полегни. Помъчи се да поспиш.
— Съжалявам, че не те познавам както трябва.
— Аз също. Хайде, върви да поспиш.
Известно време, поне половин час, тя го гледа мълчаливо как копае. Беше го завладяло объркващо двойствено усещане, че я чувства хем близка, хем напълно чужда. Заедно бяха убили човек, а Анагрет си имаше свои мисли, свои мотиви, беше толкова близо и в същото време тъй отчуждена от него. И той отново изпита благодарност към нея, защото тя беше не просто умна по неговия мъжки начин, но и притежаваше женски познания, които за него бяха недостижими. Веднага беше осъзнала колко е важно да бъдат заедно — какво безкрайно мъчение щеше да е за него да се разделят след това, което бяха сторили — а той чак сега си даваше сметка за това. Тя беше само на петнайсет, но умът ѝ сечеше като бръснач, докато неговият сякаш беше притъпен.
Чак след като Анагрет отиде да си легне, мислите му се върнаха към това, което трябваше да свърши. Копа до три сутринта и след това, без да спре да си почине, довлече и изтъркули трупа в ямата, а после скочи вътре да го обърне по гръб. Не искаше да си спомня лицето и затова го поръси с пръст. Включи фенера и претърси тялото. Намери масивен часовник, доста скъп, и евтино златно синджирче на врата. Часовника свали лесно, но се наложи да опре ръка в калното чело и да дръпне рязко, за да скъса синджирчето. За щастие, всичко отминаваше бързо и нищо не беше истинско. След нищожно малко време щеше да настъпи вечността на собствената му смърт и да направи всичко това недействително.