— Става — отвърна той доверчиво.
Пип се втурна към вратата и отвори на Джейсън, който подухваше в шепи. Докато пресичаха всекидневната, Рамон отново запуши устата си, за да покаже обещанието си, че ще пази тайна, а Драйфус невъзмутимо гледаше баскетболния мач. В къщата имаше много неща, които Джейсън можеше да види и които Пип предпочиташе да останат невидени, освен това от Драйфус и Рамон се усещаше специфична миризма, от Драйфус на вкиснато, от Рамон на пикоч, с която Пип беше свикнала, но която правеше впечатление на посетителите. Тя забързано пое нагоре по стълбите, като стъпваше на пръсти, надяваше се Джейсън да схване намека и да не се мотае, а да я последва и да пази тишина. Иззад затворената врата на втория етаж долиташе познатият ритъм на караниците между Стивън и жена му.
Щом се озоваха в малката ѝ стаичка на третия етаж, Пип придърпа Джейсън към леглото, без да светне, защото не искаше той да види колко е бедна. Беше ужасно бедна, но чаршафите бяха чисти; откъм чистота беше богата. Когато се нанесе тук преди година, беше изтъркала всеки сантиметър от пода и первазите на прозореца с дезинфектант, а щом бяха започнали да я навестяват мишки, Стивън ѝ беше показал как да натъпче телчета за миене на чинии в дупките, за да се предпази от тази напаст; след това тя отново беше измила всичко с дезинфектант. Но сега — след като измъкна тениската на Джейсън през кльощавите му рамене и се остави да бъде съблечена от него, като с наслада се отдаде на разните предварителски приятности, и едва тогава си спомни, че презервативите ѝ са в несесера, който беше забравила в банята на първия етаж сутринта преди да излезе — чистофайничеството ѝ се превърна в пречка. Тя млясна пътьом красиво обрязаната главичка на щръкналия член на Джейсън, прошепна: „Извинявай, една секунда само, ей сега се връщам“, и грабна халата, който успя да облече както трябва чак на долната площадка, където изведнъж си даде сметка, че е пропуснала да обясни къде отива.
— Да му се не види — измърмори Пип и се спря.
Джейсън не ѝ приличаше на разюздан бройкаджия, а тя разполагаше с все още неизтекла рецепта за противозачатъчни след секс; освен това ѝ се струваше, че към настоящия момент сексът е единственото нещо, с което се справя що-годе добре; и все пак важно беше да опази тялото си чисто. Обори я самосъжаление, някакво убеждение, че само за нея сексът представлява такава трудност по отношение на подготовката, вкусна риба с множество костици. Зад гърба ѝ, от другата страна на вратата на семейната спалня, съпругата на Стивън беше повишила глас по въпроса за моралното високомерие.
— Предпочитам да бъда обвиняван в морално високомерие — прекъсна я Стивън, — отколкото да приема някакво божествено предначертание, което обрича на страдания четири милиарда души.
— Ето това е същината на моралното високомерие! — извика тържествуващо жена му.
Гласът на Стивън пробуди в Пип много по-дълбок копнеж от този, който изпитваше към Джейсън, и тя набързо прецени, че нея никой не би могъл да упреква в морално високомерие, по-скоро в нейния случай ставаше дума за ниско самоуважение, щом се канеше да преспи не с този мъж, когото желаеше. Тя се спусна на пръсти на първия етаж и се промъкна покрай накамарените в коридора строителни материали, събрани от улицата. В кухнята германката Анагрет говореше на немски. Пип връхлетя в банята, натъпка три презерватива в джоба на халата, надникна през вратата и бързо се дръпна: Анагрет стоеше на прага на кухнята.
Анагрет беше тъмноока красавица с приятен глас, която напълно опровергаваше представите на Пип за сините очи на немскоговорещите и грозотата на техния език. Анагрет и приятелят ѝ Мартин обикаляха из американските гета уж за да запознаят обитателите им със своята международна организация за защита на правата на хората, настанили се незаконно в чужда собственост, и да завържат връзки с местното антиядрено движение, но като че ли основното им занимание беше да се снимат пред тукашните ведри графити. На общата вечеря във вторник, на която Пип нямаше как да не присъства, тъй като беше неин ред да готви, съпругата на Стивън беше повела спор с Анагрет за израелската програма за ядрено въоръжаване. Съпругата на Стивън беше от онези жени, които приемат като лична обида чуждата красота (фактът, че тя нямаше нищо против Пип и се държеше майчински с нея, потвърждаваше далеч не ласкавото мнение, което Пип имаше за външния си вид), и естествената миловидност на Анагрет, по-скоро подчертана, отколкото накърнена от хулиганската къса прическа и металните халки по веждите, я беше извадила от релси до такава степен, че тя започна да бълва очевидни неистини за Израел. И тъй като по една случайност Пип беше много добре подготвена по темата за израелската програма — неотдавна беше изнесла доклад за нея в кръжока по разоръжаване — а и тъй като ужасно ревнуваше съпругата на Стивън, тя беше изнесла убедителна петминутна лекция с обобщение на доказателствата за наличието на ядрени оръжия в Израел.