За два часа зарови дупката и накрая хубаво отъпка пръстта. Върна се в бараката и там лъчът на фенера откри Анагрет свита в ъгъла, тя трепереше. Не можеше да каже кое е по-непоносимо за очите му, красотата или страданието ѝ. Той угаси фенера.
— Поспа ли?
— Да. Събудих се вкочанена.
— Случайно да си обърнала внимание кога е първият влак?
— Пет трийсет и осем.
— Невероятна си.
— Той провери, не аз.
— Искаш ли да преговорим показанията ти?
— Не, всичко съм обмислила. Знам какво да кажа.
Сега между тях се беше спуснала вяла хладина. За първи път на Андреас му мина през ума, че може и да нямат бъдеще заедно, бяха извършили нещо ужасно и поради това щяха да се намразят. Любов, потъпкана от престъпление. Сякаш беше минало много, много време от онзи миг преди няколко часа, когато Анагрет изтича към него и го целуна. Може би тя беше права, може би трябваше да прекарат една нощ заедно и след това да се предадат.
— Ако до една година не стане нищо — рече той — и ако си сигурна, че не те следят, може да се видим отново.
— Една година или сто, все тая — отвърна тя горчиво.
— Ще си мисля за теб през цялото време. Всеки ден. Всеки час.
Чу я да се изправя.
— Отивам на гарата.
— Почакай двайсетина минути. Не бива да те забележат да се мотаеш там.
— Трябва да се стопля. Ще потичам малко и след това ще отида на гарата.
— Съжалявам.
— Аз съжалявам повече.
— Ядосана ли си ми? И да си ми ядосана, няма да ти се разсърдя. Приемам всичко, стига да ти идва отвътре.
— Просто се чувствам отвратително. Още при първия им въпрос всичко ще лъсне. Толкова отвратително се чувствам, че нямам сили да се преструвам.
— Прибрала си се в девет и половина, него го е нямало. Легнала си си, тъй като не ти е било добре…
— Казах ти вече, не е нужно да го преговаряме.
— Извинявай.
Тя пристъпи към вратата, като пътьом се бръсна в него, и излезе. После спря в тъмното.
— Значи, най-вероятно ще се видим след сто години…
— Анагрет…
Чуваше жвакането на стъпките ѝ в калта, виждаше отдалечаващия се черен силует. Никога досега не се беше чувствал толкова уморен. Но беше по-поносимо да довърши работата си, отколкото да мисли за нея. Като пестеше фенера и го включваше от време на време, той покри гроба с иглички, като отгоре разпиля от по-новите, постара се да заличи следите от стъпките и от колелото на количката и тук-там посипа от опадалата шума и окосената трева. Нямаше как да почисти обувките и ръкавите на якето от калта, ала беше твърде изтощен, за да се тревожи за това. Поне можеше да обуе чист панталон.
Дъждецът беше отстъпил място на по-топла мъгла, заради която изгревът на зората дойде някак ненадейно. Мъглата беше като по поръчка. Андреас огледа задния двор за следи от стъпки и от колелото на количката. Когато се върна до задното стълбище да махне телта, вече съвсем се беше съмнало. Кръвта по стъпалата беше повече, отколкото беше очаквал, но пък храстите край парапета не бяха чак толкова оповръщани. Сега сякаш виждаше всичко като през дълга тръба. На няколко пъти напълни лейката от чешмата навън, за да отмие кръвта.
Накрая надникна в кухнята, за да провери дали всичко си е на мястото. Единствената следа от престоя му тук беше мократа мивка, защото беше пил вода направо от чешмата. До вечерта щеше да изсъхне. Андреас заключи предната врата и се отправи пеша към „Рансдорф“. В осем и половина беше в стаята си в мазето на църквата. Докато сваляше якето си, установи, че портфейлът, часовникът и синджирчето на мъртвеца още са в джоба му, но в този момент да излезе отново, за да се отърве от тях, му се струваше също толкова непостижимо, колкото и да стигне Луната, едва намери сили да развърже калните си обувки. Просна се на леглото и зачака да дойде милицията.
Тя обаче не дойде. Нито през деня, нито до края на седмицата, нито до края на годината, изобщо не дойде.
Защо я нямаше? Една от по-малко вероятните хипотези на Андреас беше, че с Анагрет са извършили идеалното престъпление. Напълно възможно беше родителите му да не са забелязали в какво е превърнал задния двор на вилата, само седмица по-късно беше паднал първият голям сняг. Но никой да не обърне внимание на ослепително красивото момиче във влака? Никой от съседите да не е видял как тя и Хорст вървят към гарата? Никой да не провери къде е ходила Анагрет седмици наред преди убийството? Да не си направят труда да я подложат на строг разпит и да я пречупят? Та тя беше на ръба, когато с Андреас се бяха разделили, и с перце да я бяха погалили, пак щяха да я пречупят.